Закон за енергетиката и енергийната ефективност

Обн., ДВ, бр. 64 от 16.07.1999 г., изм., бр. 1 от 4.01.2000 г., изм. и доп., бр. 108 от 14.12.2001 г. кн. 8/99 г., стр. 325; кн. 1/2002 г., стр. 157 т. 9, р. 5, № 820

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) Този закон урежда обществените отношения в енергетиката, свързани с държавното управление, регулиране и ефективно използване на енергията и енергийните ресурси, както и правата и задълженията на правните субекти при осъществяване на дейностите по производството, вноса, износа, преноса, разпределението и реализацията на електрическа и топлинна енергия и природен газ, увеличаване на енергийната ефективност и насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници.

Чл. 2. (1) Целта на този закон е да гарантира предпоставките за енергийното развитие и енергийната сигурност на страната при ефективно използване на енергията и енергийните ресурси и за задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия, природен газ и твърди горива.

(2) С този закон се осигуряват условия за:

1. развитие на съвременен конкурентен енергиен пазар;

2. привличане на инвестиции и приватизация в енергетиката;

3. енергийни доставки при минимални разходи;

4. увеличаване на енергийната ефективност;

5. насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници;

6. интегриране на българската енергийна система и енергиен пазар с европейските.

(3) При производството, вноса, износа, преноса, разпределението и продажбата на енергия и горива се гарантира защита на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда, интересите на потребителите и националните интереси.

Глава втора

ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ В ЕНЕРГЕТИКАТА

Раздел I

Органи на управление

Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) Енергийната политика на страната се разработва и провежда от министъра на енергетика и енергийни ресурси.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.).

(3) (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.).

(4) (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.).

Чл. 4. Министърът на енергетиката и енергийните ресурси:

1. внася за приемане от Министерския съвет стратегия за развитие на енергетиката и ефективното използване на енергията и енергийните ресурси, която се одобрява от Народното събрание с решение;

2. приема краткосрочни, средносрочни и дългосрочни планове за общия енергиен баланс на страната в съответствие с приетата от Министерския съвет стратегия;

3. одобрява програми за енергийната ефективност в енергетиката, за опазване на околната среда, за преструктуриране и приватизация в енергетиката и за необходимите инвестиции;

4. приема план за привеждане от мирно към военно положение и военновременен план в енергетиката;

5. внася за приемане от Министерския съвет на подзаконови нормативни актове за дейностите в енергетиката;

6. утвърждава нормативи за резервите на горива, реда и начина за набиране, ръководство и контрол на състоянието им;

7. одобрява и публикува на всеки две години в специален бюлетин на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси опис на необходимите нови производствени мощности над 25 MW, нови топлопреносни мрежи, нови газоразпределителни мрежи и обекти за съхранение на природен газ, които трябва да се изградят с оглед на общия енергиен баланс на страната;

8. предлага на Министерския съвет за одобрение изграждането на електропроизводствени мощности над 200 MW или на атомни електроцентрали;

9. управлява фондовете "Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци" и "Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация";

10. осъществява контрол в предвидените от този закон случаи;

11. осъществява взаимодействие с областните управители по въпросите на планирането и развитието на териториално и технологично обособените мрежи за доставка на енергия и горива;

12. осъществява взаимодействие с другите държавни органи;

13. упражнява правата на държавата като собственик на дялове или акции в търговските дружества от енергетиката;

14. обосновава и внася предложения в Министерския съвет за субсидиране и подпомагане на определени дейности в енергетиката;

15. прави предложение пред Министерския съвет за създаване на специализирани организации за оперативно управление на електрическата система и за търговия на едро с електрическа енергия, обособени от производството и разпределението на електрическа енергия;

16. организира дейността по предоставяне на концесии за добив на енергийни ресурси;

17. организира подготовката на мерки за хармонизиране на българското с европейското законодателство и за прилагане на общите правила на Европейския съюз за вътрешния енергиен пазар;

18. (отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.);

19. има и други правомощия, възложени му с този закон или с други нормативни актове.

Чл. 5. (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.).

Чл. 6. (1) Областните управители съдействат за изпълнението на енергийната стратегия и политика на страната и на плановете за енергийния баланс на страната в границите на областта.

(2) Областните управители са длъжни да вземат необходимите мерки, за да гарантират сигурността на снабдяването с енергия и горива на територията на областта по всяко време в рамките на плановете по чл. 4, т. 4.

Чл. 7. (1) Общинските съвети приемат програми за благоустройствените работи на територията на общината във връзка със снабдяването с електрическа и топлинна енергия и природен газ.

(2) Кметът организира провеждането на благоустройствените работи по ал. 1 за снабдяването с електрическа и топлинна енергия и природен газ в рамките на общината и осигуряването на външното осветление на територията на общината.

Раздел II

Енергийно прогнозиране и планиране

Чл. 8. (1) Дългосрочните прогнози и планове за развитие на общия енергиен баланс на страната, разработени от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, съдържат:

1. прогноза за крайното потребление на всички видове енергоносители;

2. прогноза за развитие на енергопреобразуващите процеси - производство на електрическа и топлинна енергия, производство на брикети, кокс и течни горива, и за емисиите на вредни вещества;

3. прогноза за развитие на първичните енергоносители, включително на възобновяемите енергийни източници;

4. програма за ефективно използване на енергийните ресурси;

5. инвестиционни програми;

6. други необходими програми.

(2) Дългосрочните прогнози и планове се актуализират най-малко на пет години.

Чл. 9. (1) Предприятията, които осъществяват дейности по добив, преработка, преобразуване, пренос и разпределение на горива и енергия:

1. извършват проучвания и анализи на потреблението и разработват краткосрочни, средносрочни и дългосрочни прогнози за изменение на потреблението на енергия и горива и приемат съответни планове за осигуряването им;

2. организират извършването на предварителни вариантни проучвания на възможностите за рехабилитация на съществуващите и за изграждане на нови производствени и преносни мощности с минимални разходи, придружени от технико-икономически, финансов и екологичен анализ и варианти за енергоспестяване;

3. при равностойност на вариантите за енергоспестяване с вариантите за рехабилитация или нови мощности реализират вариантите за енергоспестяване.

(2) Дългосрочните планове по ал. 1 заедно с изготвените предварителни проучвания и списък за необходимите нови производствени мощности над 10 MW, междусистемни електропроводи, нови топлопреносни и газоразпределителни обекти и обекти за съхранение на природен газ се представят за утвърждаване от министъра на енергетиката и енергийните ресурси веднъж на две години със съответния акт.

Чл. 10. Министърът на енергетиката и енергийните ресурси приема и средносрочни и краткосрочни планове, прогнози и програми за енергийния баланс на страната, програмите за добива, производството, вноса и износа и ефективното потребление на необходимите енергийни ресурси, електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и свързаните с това инвестиции.

Глава трета

ДЪРЖАВНО РЕГУЛИРАНЕ

Раздел I

Държавна комисия за енергийно регулиране

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) (1) Държавното регулиране в енергетиката се осъществява от Държавната комисия за енергийно регулиране, наричана по-нататък "комисията", която има компетентност по този закон.

(2) Комисията е държавен орган към Министерския съвет. Комисията е юридическо лице със седалище София.

(3) Комисията е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.

(4) Основните заплати на членовете на комисията се определят от Министерския съвет и са в границите на:

- за председател на комисията до 95 % от три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт;

- за заместник-председател до 90 % от три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт;

- за член на комисията до 85 % от три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт.

(5) Председателят на комисията определя добавката на служителите от администрацията за изпълнение на специфични функции по този закон, както и индивидуалния й размер за всеки служител.

(6) Средствата по ал. 5 се определят в размер 25 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на комисията за съответната година и се включват в Закона за държавния бюджет за същата година.

(7) Редът за определяне на индивидуалния размер на допълнителното възнаграждение по ал. 5 се определя с решение на комисията.

Чл. 12. (1) Комисията е колегиален орган и се състои от 7 членове, в т. ч. председател и заместник-председател.

(2) Членовете на комисията и председателят се определят с решение на Министерския съвет и се назначават от министър-председателя за срок 5 години и могат да бъдат назначавани за още един мандат.

Чл. 13. (1) За членове на комисията могат да бъдат избирани български граждани:

1. с висше образование;

2. с трудов стаж не по-малко от 10 години, от които най-малко 3 години стаж в енергетиката;

3. които не са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер.

(2) Членове на комисията не могат:

1. (доп. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) да бъдат лица, които са еднолични търговци, акционери, съдружници, управители, прокуристи или членове на управителни или контролни органи на търговски дружества и кооперации, които извършват дейност в енергетиката, за която се изисква лицензия, по този закон;

2. да заемат друга платена длъжност, освен когато упражняват научна или преподавателска дейност.

(3) Членовете на комисията се освобождават предсрочно само:

1. по тяхна молба;

2. при извършване на грубо нарушение на този закон;

3. при извършване на груби и/или системни нарушения на служебните задължения;

4. при извършване на умишлено престъпление от общ характер, за което има влязла в сила присъда;

5. при невъзможност да изпълняват задълженията си за срок, по-дълъг от 6 месеца.

(4) В случаите по ал. 3, както и при смърт или поставяне под запрещение на член на комисията Министерският съвет избира нов член за срок до края на първоначалния мандат.

Чл. 14. (1) Комисията е постоянно действащ орган. Решенията се вземат с мнозинство 2/3 от общия брой на членовете на комисията.

(2) Заседанията на комисията са открити. Комисията може да реши отделни заседания да бъдат закрити.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) Решенията на комисията са индивидуални административни актове и могат да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд в 30-дневен срок от датата на издаване на решението. Обжалването на решенията на комисията не спира тяхното изпълнение.

Чл. 15. (1) В своята дейност комисията се подпомага от администрация.

(2) Дейността на комисията, структурата и организацията на работа на нейната администрация се определят с правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 16. (1) Комисията:

1. подготвя документите и извършва необходимите действия по издаване на разрешенията и лицензиите, предвидени в този закон;

2. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема разрешения за изграждане на производствени мощности, на топлопреносни, газопреносни и газоразпределителни мрежи, на обекти за съхранение на природен газ, на преки електропроводи и газопроводи и за извеждане от експлоатация на енергийни обекти;

3. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии за производство на електрическа и/или топлинна енергия, за пренос на електрическа, топлинна енергия и природен газ, за разпределение на електрическа енергия и природен газ и за съхранение на природен газ за извършване на дейностите в енергетиката, предвидени в този закон;

4. издава разрешения за изграждане на транзитни газопроводи или нефтопроводи през територията на страната и лицензии за извършване на дейност по транзитен пренос на природен газ или нефт;

5. разработва, съгласува и предлага на Министерския съвет проект на Наредба за условията и реда за издаване на разрешения и лицензии по този закон и на други нормативни актове, предвидени в този закон;

6. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) одобрява общите условия в договорите за продажба на електрическа и топлинна енергия и природен газ, предложени от енергийните предприятия, или дава задължителни указания за изменението им;

7. разглежда искания за неизпълнение на условията на издадена лицензия;

8. контролира спазването на условията, предвидени в разрешенията и лицензиите, и на принципите и правилата на ценообразуването;

9. (в сила от 1.01.2002 г.) разработва и предлага за приемане от Министерския съвет на наредби за поетапно въвеждане на директен достъп до привилегировани потребители;

10. утвърждава образуваните от енергийните предприятия цени.

(2) Разрешенията по ал. 1, т. 2 и 4 се издават в съответствие с одобрения с акт на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси опис по чл. 4, т. 7.

(3) При изпълнение на регулаторните функции по ал. 1 комисията се ръководи от следните принципи:

1. осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите;

2. създаване на стимули за по-ефективна дейност на енергийните предприятия, които са обект на ценово регулиране;

3. осигуряване на равнопоставеност между отделните производители, доставчици и потребители;

4. съобразяване с икономически обоснованите разходи, включително разходите за:

а) поддържане на резервните мощности, необходими за надеждно снабдяване с електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ;

б) доставка и поддържане на резервите от горива;

в) постигане на енергийна ефективност, опазване на околната среда и ядрена безопасност;

г) съхраняване на радиоактивни отпадъци и извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация;

д) ремонти и икономически обосновани инвестиционни програми;

5. осигуряване на възвръщаемост (печалба), съобразена с условията на капиталовия пазар;

6. забрана на кръстосано субсидиране на потребителите и производителите.

Чл. 17. (1) Комисията извършва проверки по изпълнението на условията за издадена лицензия, включително по искания на засегната от неизпълнението на условията на лицензията страна, относно:

1. отказ за присъединяване към съответните енергийни мрежи;

2. отказ за сключване на договори за продажба на електрическа и топлинна енергия и природен газ;

3. отказ за достъп до мрежите за пренос или разпределение на електрическа енергия и природен газ и за пренос на топлинна енергия.

(2) Когато в резултат на проверката се установи нарушение на условията на издадена лицензия, комисията дава задължителни указания за отстраняването им в срок, определен от нея. При неизпълнение на тези указания комисията налага предвидените по този закон санкции, включително и отнемане на лицензията.

Чл. 18. Председателят на комисията:

1. организира и ръководи дейността на комисията съобразно закона и решенията на комисията и отговаря за цялостното изпълнение на задълженията й;

2. представлява комисията пред трети лица;

3. назначава и освобождава служителите от администрацията;

4. представя на Министерския съвет ежегодно отчет за дейността на комисията или въз основа на направено искане.

Чл. 19. (1) Комисията има право да изисква от енергийните предприятия необходимата информация във връзка с осъществяването на функциите й.

(2) Държавните органи, енергийните предприятия и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на комисията при осъществяване на нейните функции.

(3) Членовете на комисията и служителите от администрацията са длъжни да пазят производствените и търговските тайни, които са им станали известни служебно.

Раздел II

Цени и тарифи

Чл. 20. (1) Министерският съвет определя задължителни правила за образуване и прилагане на цените и тарифите на електрическата и топлинната енергия и на природния газ по предложение на комисията.

(2) Регулирането на цените в енергетиката се извършва на основата на обективни и недискриминационни критерии, като се осигурява баланс между икономическите интереси на енергийните предприятия и потребителите.

Чл. 21. (1) (Предишен текст на чл. 21 - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) На регулиране подлежат:

1. цените на електрическата енергия при продажба от производителите, от преносното предприятие и от разпределителните предприятия;

2. цените на топлинната енергия при продажба от производителите и от топлопреносното предприятие;

3. цените на природния газ при продажба от преносното предприятие и от разпределителните предприятия;

4. цените и тарифите за пренос на електрическа енергия и природен газ по преносните и разпределителните мрежи и на топлинна енергия по съответната преносна мрежа;

5. цените и тарифите за присъединяване към съответните мрежи;

6. цените и тарифите за съхранение на природен газ;

7. (отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.).

(2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) Допуска се цените и тарифите по ал. 1 да се определят като цени с повече от една компонента в съответствие със структурата на разходите.

Чл. 22. (1) Енергийните предприятия образуват цените и тарифите по чл. 21 съобразно задължителните правила, приети от Министерския съвет, и при спазване на следните принципи:

1. равнопоставеност на потребителите и равнопоставеност на производителите;

2. съобразяване с икономически обоснованите разходи, включително разходите:

а) за поддържането на резервните и регулиращи мощности, необходими за надеждно снабдяване с електрическа и топлинна енергия и с природен газ;

б) за доставката и поддържането на резервите от горива;

в) за опазването на околната среда и за ядрената безопасност и извеждане на АЕЦ от експлоатация;

г) за възстановяването на икономически обоснованите инвестиции, в т. ч. и за ремонтни и рехабилитационни програми и енергоспестяване;

3. икономически обоснована печалба;

4. разходи, произтичащи от допълнителни задължения, наложени от компетентните държавни органи;

5. забрана за кръстосано субсидиране между отделните групи производители.

(2) Преносното или съответното разпределително предприятие изкупуват електрическата и топлинната енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници и от централи за комбинирано електро- и топлопроизводство, в количества и по преференциална цена, определени при условия и по ред в наредба, приета от Министерския съвет.

Чл. 23. (1) Енергийните предприятия представят образуваните по чл. 22 цени и тарифи за утвърждаване в комисията един месец преди публикуването им заедно с документите по ценообразуването.

(2) В случай, че цените и тарифите не отговарят на принципите и задължителните правила, комисията задължава енергийните предприятия да преработят цените в съответствие със същите принципи и правила.

(3) Цените по ал. 1 се публикуват от енергийното предприятие в един централен и в един местен всекидневник след утвърждаването им от комисията.

Чл. 24. Комисията може да задължи енергийните предприятия да образуват и представят предложения за цени съгласно процедурите по чл. 22 и 23.

Раздел III

Контрол на счетоводните баланси

Чл. 25. (1) Енергийно предприятие, което осъществява едновременно повече от една от дейностите по производство, пренос и разпределение - вертикално интегрирано предприятие, води отделни счетоводни сметки във вътрешното си счетоводство за всяка дейност и изготвя консолидиран счетоводен отчет и баланс съгласно Закона за счетоводството.

(2) Когато едно енергийно предприятие осъществява едновременно повече от една от дейностите по разпределение на електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ - хоризонтално интегрирано предприятие, за всяка от които има съответна лицензия, то води отделни счетоводни сметки във вътрешното си счетоводство за всяка дейност и изготвя консолидиран счетоводен отчет и баланс съгласно Закона за счетоводството.

(3) Интегрираните предприятия могат да водят отделни или общи счетоводни сметки за останалите дейности, непосочени в ал. 1 и 2.

(4) Алинея 1 се прилага и за реда, по който се водят счетоводните сметки на клоновете на интегрираните предприятия.

Чл. 26. Енергийните предприятия са длъжни да предоставят годишните си счетоводни отчети на комисията, като задължително прилагат:

1. справка за приходите и разходите отделно за всяка дейност по чл. 25;

2. справка за приходите и разходите, разпределени по клонове;

3. справка за правилата, по които е извършено разпределението на приходите и разходите, активите и пасивите по клонове и дейности.

Чл. 27. Енергийните предприятия при поискване са длъжни да предоставят на комисията цялата счетоводна документация и технико-икономическа информация, включително сключените договори, която позволява да се контролират техните приходи и разходи.

Глава четвърта

РАЗРЕШИТЕЛЕН РЕЖИМ

Раздел I

Общи положения

Чл. 28. (1) Дейностите в енергетиката, определени в този закон, се извършват от юридически лица, регистрирани като търговци по Търговския закон, само въз основа на разрешения и лицензии, издадени от комисията.

(2) Разрешенията и лицензиите по този закон са индивидуални административни актове.

(3) Издаването на разрешения и лицензии се осъществява при условията на публичност, равнопоставеност и прозрачност.

Чл. 29. (1) Разрешенията и лицензиите се издават, изменят, допълват, подновяват, прекратяват, отнемат и контролират от комисията при условия и по ред, определени в наредба, приета от Министерския съвет.

(2) Комисията издава и разрешения за изграждане на транзитни газопроводи или нефтопроводи през територията на страната и лицензии за извършване на дейност по транзитен пренос на природен газ или нефт при условия и по ред, определени в наредба, приета от Министерския съвет.

(3) С наредбата по ал. 1 се установяват и критериите за издаване на разрешения и лицензии, които трябва да са свързани със:

1. безопасността, надеждността и качеството при снабдяването с електрическа и топлинна енергия и природен газ;

2. опазването на околната среда;

3. ползването на земя и на обектите, в т. ч. и ползването на земя - държавна или общинска собственост;

4. енергийната ефективност;

5. естеството на първичните енергийни източници;

6. особените характеристики на кандидата, като технически, икономически, финансови и организационни възможности за осъществяване на съответната дейност;

7. задълженията за обслужване на обществото;

8. насърчаване на конкурентен енергиен пазар при равнопоставеност на производители и потребители и минимални разходи за енергийна доставка.

Чл. 30. (1) В срок до 3 месеца от получаването на заявление за издаване на разрешение и/или лицензия с всички необходими документи комисията издава или мотивирано отказва издаването на разрешение или лицензия.

(2) В случаите на отказ заявителят може да направи ново искане за издаване на разрешение или лицензия не по-рано от 6 месеца от влизането в сила на акта за отказ.

Чл. 31. (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.).

Чл. 32. (1) Отнемането на разрешение или лицензия не изключва търсенето на административнонаказателна или наказателна отговорност за извършено нарушение, ако съществуват предпоставки за това.

(2) Отнемането на разрешение или лицензия се извършва след писмено предупреждение от комисията за отстраняване на нарушенията в определен срок.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.).

Чл. 33. (1) В комисията се води регистър, в който се вписват всички лицензианти и издадените лицензии, както и свързаните с тях обстоятелства по изменението, допълнението, прекратяването, подновяването и отнемането на лицензии.

(2) Издаваните разрешения се вписват в регистър на комисията.

(3) Регистрите по ал. 1 и 2 са публични.

(4) Лицензиите и разрешенията се публикуват в лицензионен бюлетин на комисията и в един централен всекидневник.

(5) Комисията предоставя информация за всички издадени разрешения и лицензии на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси най-малко веднъж на 6 месеца.

Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) За издаване на разрешения и лицензии по този закон се заплащат такси, които са държавни такси по смисъла на Закона за държавните такси.

(2) Размерът на държавните такси се определя в тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Раздел II

Разрешения

Чл. 35. (1) Разрешения се издават за:

1. изграждане на нови и разширение на съществуващи енергийни обекти за производство на електрическа енергия с мощност над 5 МW и за производство на топлинна енергия с мощност над 1 МW;

2. изграждане на нови топлопреносни и газопреносни мрежи;

3. изграждане на нови газоразпределителни мрежи;

4. изграждане на обекти за съхранение на природен газ;

5. изграждане на преки електропроводи и газопроводи;

6. изграждане на транзитни газопроводи и нефтопроводи през територията на страната;

7. извеждане от експлоатация на енергийни обекти.

(2) Разрешения по ал. 1, т. 3 се издават само при наличие на капацитет и мощност на преносната мрежа.

(3) Разрешения по ал. 1, т. 5 се издават на категории потребители и на предприятия за добив на природен газ, определени в наредбата по чл. 29, ал. 1. Комисията отказва издаването на разрешение, когато предоставянето на такова разрешение е в противоречие със задълженията за обслужване на обществото.

(4) Не се изисква разрешение за изграждане на централа за производство само на топлинна енергия за собствено потребление.

(5) Получателите на разрешения по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 6 получават и лицензия за съответната дейност при условията на чл. 39, ако са поискали това в заявлението за издаване на разрешение и са изпълнили условията на разрешението.

Чл. 36. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) В случаите на констатирана и обявена по реда на чл. 4, т. 7 необходимост от нов енергиен обект инвеститорът му се определя чрез търг за изграждане на:

1. нови производствени мощности над 25 МW;

2. нови топлопреносни мрежи;

3. нови газоразпределителни мрежи;

4. обекти за съхранение на природен газ.

(2) Търгът се провежда при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 29, ал. 1, и се обявява в съответствие с публикувания по чл. 4, т. 7 опис от:

1. комисията - по ал. 1, т. 1 и 4;

2. съответната община след одобряване на тръжните книжа от комисията - по ал. 1, т. 2 и 3.

(3) На лицето, спечелило търга по ал. 1, т. 1, се издава разрешение за изграждане на обекта, лицензия за производство на електрическа и/или топлинна енергия, ако такава е поискана, и се осигурява договор за продажба на произведената електрическа и/или топлинна енергия с преносното предприятие за срок не по-малък от 10 години.

(4) На лицето, спечелило търга по ал. 1, т. 2, 3 и 4, се издава разрешение за изграждане на обекта и съответната лицензия за пренос на топлинна енергия, за разпределение или съхранение на природен газ, ако такава е поискана.

(5) Лицата по ал. 3 и 4 трябва да отговарят на изискванията за получаване на съответната лицензия.

Чл. 37. (1) Разрешение се издава на всяко лице, което отговаря на критериите, установени с наредбата по чл. 29, ал. 1, или е спечелило търга по чл. 36.

(2) Разрешение не се издава на лице:

1. което е в процедура по несъстоятелност или ликвидация;

2. на което е отнето разрешението за същата дейност и не са изтекли 5 години от отнемането му.

(3) Комисията отказва издаването на разрешение, когато извършването на съответната дейност може да доведе до възникване на опасност от:

1. увреждане на живота и здравето на гражданите, увреждане на околната среда, имуществото на трети лица и интересите на потребителите;

2. нарушаване на обществения ред или на надеждното снабдяване с електрическа и топлинна енергия и природен газ.

(4) Комисията отнема разрешението, когато:

1. при осъществяването на дейността възникнат опасностите по ал. 3;

2. се нарушават изискванията в разрешението.

Чл. 38. (1) В разрешението се определят изпълнителят, обектът, срокът за изпълнение, видът и обемът на дейността, изискванията за осъществяването й, както и допълнителните условия и правила за преустановяване на дейността.

(2) Сделки за разпореждане с незавършени обекти, за които е предоставено разрешение, се извършват само със съгласието на комисията.

(3) Издаване на ново разрешение в случаите по предходната алинея се извършва по реда на издаване на първоначалното разрешение за същия обект.

(4) Сключените в нарушение на ал. 2 сделки се обявяват за нищожни от съда по искане на комисията, на прокурора или на всяко заинтересувано лице.

Раздел III

Лицензии

Чл. 39. (1) Лицензии се издават за:

1. производство на електрическа и/или топлинна енергия;

2. пренос на електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ;

3. разпределение на електрическа енергия и природен газ;

4. съхранение на природен газ;

5. транзитен пренос на природен газ или нефт.

(2) Лицензия за пренос на електрическа и топлинна енергия или на природен газ и лицензия за разпределение на електрическа енергия или на природен газ се издава на юридическо лице, регистрирано по Търговския закон.

(3) Изискването по ал. 2 се прилага и когато едно енергийно предприятие осъществява едновременно повече от една от дейностите по производство, пренос и разпределение.

(4) За пренос на електрическа енергия или на природен газ се издава лицензия само на едно лице.

(5) За една обособена територия се издава само една лицензия за разпределение на електрическа енергия или на природен газ.

Чл. 40. (1) Юридическите лица, получили лицензия за пренос или разпределение, могат да извършват само дейностите, предмет на лицензиране по този закон.

(2) Алинея 1 не се прилага за юридически лица, получили лицензия за производство на електрическа енергия за собствено потребление.

(3) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) В лицензиите на юридическите лица за пренос на топлинна енергия може да се предвиди извършване на дялово разпределение на топлинната енергия.

Чл. 41. Не се изисква издаването на лицензии:

1. за производството на електрическа енергия с мощност до 5 МW;

2. за производство на топлинна енергия от отоплителна централа с мощност до 1 МW;

3. за производство на топлинна енергия за собствено потребление.

Чл. 42. Издадените лицензии за пренос на електрическа, топлинна енергия и природен газ или за разпределение на електрическа енергия и природен газ предоставят права на лицензианта и върху по-късно изградените енергийни обекти - елементи на съответните мрежи.

Чл. 43. (1) Лицензията се издава за срок до 35 години.

(2) Срокът на лицензията се продължава за срок не по-дълъг от този по ал. 1, ако лицензиантът изпълнява всички задължения и изисквания по нея и е направил писмено искане за продължение най-малко една година преди изтичането на срока на първоначалната лицензия.

Чл. 44. (1) Лицензия се издава на лице, което отговаря на критериите, установени с наредбата по чл. 29, ал. 1.

(2) Лицензия не се издава на лице:

1. което е в процедура по несъстоятелност или ликвидация;

2. на което е отнета лицензията за същата дейност и не е изтекъл срокът по чл. 52, ал. 3.

(3) Лицензия не се издава, когато съществува опасност от увреждане на живота и здравето на гражданите, околната среда, имуществото на трети лица и интересите на потребителите, от нарушаване на обществения ред и надеждното снабдяване с електрическа и топлинна енергия и природен газ.

(4) За осъществяване на повече от една от дейностите, за които е предвидено лицензиране, от едно и също лице се издават отделни лицензии. Комисията е длъжна да следи за недопускането на противоречия в режима на осъществяване на отделните лицензирани дейности.

Чл. 45. (1) Лицензията съдържа:

1. наименованието на лицензианта, предмета, обекта (обектите) и/или територията и срока на лицензията;

2. условията за осъществяване на лицензионната дейност;

3. правата и задълженията по лицензията;

4. изисквания за сигурност на доставките на електрическа, топлинна енергия или природен газ и за ефективно използване на енергията и енергийните ресурси;

5. изисквания, свързани с националната сигурност, отбраната на страната, собствеността, живота и здравето на гражданите, обществения ред и опазването на околната среда и на защитените със закон територии и обекти;

6. изисквания за предоставяне на информация от лицензианта на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси относно технико- икономическите показатели и инвестиционната дейност, както и за осигуряване на възможност за контрол и проверка на обектите;

7. изисквания за предоставяне на комисията на технико-икономическа информация и счетоводната документация, включително и за сключените договори от лицензианта за контрол над техните приходи и разходи, както и за осигуряване на възможност за контрол и проверка на обектите, в които се извършва лицензионна дейност;

8. задължителната информация, която енергийните предприятия трябва да предоставят на съответното преносно предприятие във връзка с неговите задължения по проучването на потреблението на електрическа и топлинна енергия и природен газ и енергийното планиране;

9. допълнителни правила и условия за преустановяване на дейностите на лицензианта след изтичане на срока на лицензията или при отнемането й;

10. вида и размера на гаранциите за изпълнение на задълженията по лицензията;

11. вида и размера на отговорността при неизпълнение на задълженията по лицензията, в т.ч. и условия за застраховане;

12. задължения за гарантиране на надеждността при изграждането, поддържането и използването на производствените, преносните и разпределителните мрежи в случай на природни бедствия или други извънредни обстоятелства;

13. допълнителни задължения, свързани с отбраната и сигурността на страната или при настъпване на бедствия и аварии;

14. възможност за спиране на доставката на електрическа и топлинна енергия и природен газ при неплащане на дължими суми или при договорни нарушения от страна на потребителите, свързани с ползването на електрическа и топлинна енергия и природен газ;

15. изисквания за допускане на контрол по изпълнение на лицензията;

16. изисквания, свързани с прилагането на градоустройствените планове на съответните територии.

(2) В лицензията на лица, които предоставят услуги от общ икономически интерес, освен изискванията по ал. 1 се съдържат и:

1. задължение за предоставяне на всеобщо предлаганата услуга при условия на равнопоставеност на потребителите;

2. задължение за развитие на производствените мощности, преносните и разпределителните мрежи в предвидените срокове и етапи с оглед осигуряване на потребителите с електрическа и топлинна енергия и природен газ;

3. задължения за осигуряване на непрекъснато функциониране и използване на преносните и разпределителните мрежи и предоставяните чрез тях услуги.

(3) В лицензията на преносното или на съответното разпределително предприятие се включва задължение за изкупуване на електрическа и топлинна енергия, произведени от възобновяеми източници в централи с мощност до 10 МW и от централи за комбинирано топло- и електропроизводство при условията на чл. 22, ал. 2.

Чл. 46. (1) В двуседмичен срок от влизането в сила на решението на окръжния съд за вписване на разделяне, отделяне, вливане или сливане на лицензианта, намаляване или увеличаване на първоначалния му капитал с повече от една четвърт лицензиантът или заинтересуваният правоприемник е длъжен да поиска от комисията промяна на лицензията при новите условия и/или издаване на нова (и) лицензия (и).

(2) Сделки на разпореждане с имуществото, с което се осъществява дейността по лицензията, може да се извършат само в неговата цялост след разрешение на комисията, освен в случаите на подмяна или модернизация, които не водят до влошаване на количеството и качеството на това имущество.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) Комисията разглежда исканията по ал. 1 и 2 в тримесечен срок от получаването им.

Чл. 47. Сключените в нарушение на чл. 46 сделки се обявяват за нищожни от съда по искане на комисията, на прокурора или на всяко заинтересувано лице.

Чл. 48. (1) Комисията може да измени издадена лицензия:

1. по предложение на лицензианта;

2. за осигуряване на безопасността и отбраната на страната и обществения ред съгласувано със съответните компетентни държавни органи;

3. за осигуряване на сигурността или за непрекъснатото снабдяване на потребителите с електрическа и топлинна енергия и природен газ.

(2) Комисията уведомява лицензианта за изменението на лицензията в 15- дневен срок от постановяване на решението.

Чл. 49. Лицензията се прекратява:

1. поради изтичане на срока;

2. по искане на лицензианта;

3. поради отнемане.

Чл. 50. (1) Лицензиантът е длъжен най-малко една година преди изтичането на срока на лицензията:

1. да подаде заявление за продължаване на срока или

2. да уведоми комисията, че няма да осъществява лицензионната дейност след изтичането на срока.

(2) В случая по ал. 1, т. 1 комисията е длъжна да вземе решение за продължаване на лицензията за нов срок или да откаже продължаване на срока.

(3) В случая по ал. 1, т. 2 или при отказ на комисията да продължи срока на лицензията лицензиантът има право да прехвърли на трето лице-купувач собствеността си върху имуществото, чрез което осъществява лицензионната дейност само в неговата цялост, при условията на чл. 46, ал. 2 или да осигури лицензиран ползвател, който да отговаря на условията за получаване на същата лицензия.

(4) Ако в едногодишния срок лицензиантът не прехвърли собствеността при условията на ал. 3 и от прекратяването на лицензионната дейност може да възникне опасност за сигурността и отбраната на страната, обществения ред и непрекъснатото снабдяване на потребителите с електрическа и топлинна енергия или с природен газ, след изтичането на срока на лицензията комисията назначава особен управител, който:

1. приема по опис обектите, чрез които се осъществява лицензионната дейност, като встъпва във владение на същите обекти и

2. продължава осъществяването на лицензионната дейност за сметка на бившия лицензиант до прехвърлянето на собствеността върху енергийните обекти и определянето на нов лицензиант.

(5) В случаите на обжалване на отказа на комисията лицензиантът продължава да осъществява дейността до окончателното решение на съда по жалбата.

(6) Установяването на обстоятелствата по ал. 4 се извършва съгласувано със съответните компетентни държавни органи.

(7) За особен управител може да бъде назначавано лице, което има висше образование и професионален опит в управлението на енергийни предприятия.

Чл. 51. (1) Лицензиантът има право да се откаже от лицензията не по- късно от една година преди изтичането на срока й, като уведоми писмено комисията за това.

(2) Лицензията се прекратява с решение на комисията в едногодишен срок от уведомлението по ал. 1.

(3) Лицензиантът е длъжен да продължи осъществяването на лицензионната дейност до издаването на нова лицензия на друго лице по реда на чл. 46, ал. 2 в случаите, когато при прекратяване на лицензионната дейност може да възникне опасност от увреждане на живота и здравето на гражданите, околната среда, имуществото на трети лица, обществения ред, непрекъснатото снабдяване с електрическа и топлинна енергия и природен газ.

(4) Ако в срока на предизвестието не бъде определен нов лицензиант, се прилага съответно процедурата по чл. 50, ал. 4, 6 и 7.

Чл. 52. (1) Комисията след писмено предупреждение с определен срок отнема лицензията, когато:

1. при осъществяването на лицензионната дейност възникнат обстоятелствата по чл. 44, ал. 3;

2. лицензиантът не изпълнява или нарушава условия или задължения, включени в лицензията;

3. се прекратява дейността на лицензианта чрез обявяване в несъстоятелност или ликвидация;

4. лицензиантът е представил неверни сведения, които са послужили като основание за издаване на лицензията;

5. лицензиантът не изпълни задължението по чл. 46, ал. 1 и 2.

(2) Лицензията се отнема, ако лицензиантът не е отстранил нарушенията в определения срок.

(3) С решението за отнемане на лицензията се определя срок, в който лицето не може да кандидатства за издаване на нова лицензия за същата дейност. Този срок не може да бъде по-малък от две години.

(4) При констатиране на нарушения в случаите по ал. 1 на лицата се налагат и предвидените по този закон административни наказания.

Чл. 53. (1) При отнемане на лицензията при условията на чл. 52, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 се прилага процедурата по чл. 50, ал. 3, 4, 6 и 7.

(2) В случаите на отнемане на лицензията при условията на чл. 52, т. 3 особеният управител се назначава за срок до назначаването на ликвидатор или синдик съгласно правилата на Търговския закон.

(3) Разпоредбите на чл. 46, ал. 2 са задължителни за ликвидатора или синдика.

Глава пета

ЗАДЪЛЖЕНИЯ КЪМ ОБЩЕСТВОТО

Чл. 54. (1) Енергийните предприятия са длъжни да обслужват интересите на отделните потребители и на обществото, като обезпечават сигурността на снабдяването, непрекъснатостта и качеството на електрическата, топлинната енергия и природния газ, ефективното използване на горивата и енергията, опазването на околната среда и съхраняването на здравето, живота и собствеността на гражданите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) На енергийните предприятия могат да бъдат налагани допълнителни задължения за обслужване на обществото, свързани със сигурността, включително сигурността на снабдяването, редовността, качеството и цената на доставките на електрическа и топлинна енергия и природен газ и опазването на околната среда.

(3) Извършените от енергийните предприятия разходи по предходната алинея се признават за обосновани съгласно чл. 22, ал. 1, т. 4.

Чл. 55. Енергийните предприятия, които осигуряват услуги от общ икономически интерес и имат господстващо положение на пазара, по смисъла на Закона за защита на конкуренцията се подчиняват на неговите разпоредби, доколкото те не възпрепятстват фактически или юридически изпълнението на задълженията, които са им възложени.

Чл. 56. (1) Предприятията, свързани с доставката и преработката на нефт, са длъжни да поддържат резервни запаси от нефт и петролни продукти при условия, определени в наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

(2) С решение на Министерския съвет задължението на предприятията за поддържане на резервни запаси по ал. 1 може да бъде прехвърлено на специално създаден за целта от Министерския съвет орган.

(3) Министерският съвет взема решение за използване на резервните запаси, за да се осигури снабдяването на потребителите по недискриминационен начин при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 1.

(4) Разходите за поддържането на резервни запаси трябва да се вземат предвид при определяне на цените на петролните продукти за потребителите.

Чл. 57. Енергийните предприятия за пренос на електроенергия и природен газ са длъжни да поддържат такова съотношение между обемите на производството и вноса и износа на енергия и горива, което да осигури както пълно задоволяване на потребностите в страната, така и енергийната независимост в съответствие с приетата Национална енергийна стратегия.

Глава шеста

ВЕЩНИ ПРАВА

Чл. 58. (1) Лицензиантът трябва да е собственик или ползвател на енергийните обекти, чрез които се осъществява лицензионната дейност.

(2) Средствата за търговско измерване на електрическа и топлинна енергия и на природен газ са собственост на енергийните предприятия.

(3) По желание на потребителя и за негова сметка могат да се инсталират контролни средства за измерване, собственост на потребителя.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) При разлика в отчетените измервания между средствата по ал. 2 и 3 извън класа на точност потребителят може да поиска експертиза по реда на Закона за измерванията.

Чл. 59. (1) Изграждане на нови и разширение на съществуващи енергийни обекти за пренос и разпределение на електрическа и топлинна енергия или на природен газ се извършва върху земя - собственост на енергийното предприятие или върху която има учредено право на строеж.

(2) Когато изграждането или разширението на обектите по ал. 1 е върху земя - частна държавна собственост или частна общинска собственост, компетентните държавни или общински органи по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси учредяват на енергийните предприятия възмездно или безвъзмездно право на строеж върху земята без търг или конкурс.

(3) Когато изграждането или разширението на обектите по ал. 1 е върху земя - частна собственост, собственикът на земята може да я прехвърли на или да учреди възмездно право на строеж в полза на енергийното предприятие.

(4) Енергийните предприятия ползват безвъзмездно части от сгради за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставката на електрическа и топлинна енергия и природен газ и обслужващи потребителите в сградата.

Чл. 60. (1) Около енергийните обекти се създават сервитутни зони.

(2) Сервитутното право възниква:

1. за съществуващите енергийни обекти - по силата на този закон;

2. за нови енергийни обекти - по силата на този закон с отреждане на терена.

(3) За учреденото сервитутно право за нови енергийни обекти енергийното предприятие заплаща на собственика еднократно обезщетение.

(4) Условията и редът за определяне на местоположението, размерите, границите и режима на сервитутните зони, правата и задълженията на собственика на земята, на титуляря на сервитутното право и на третите лица и определянето на еднократните обезщетения се уреждат в наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси и на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 61. (1) Представителите на енергийните предприятия и длъжностните лица, които осъществяват контрол по този закон, могат да влизат и да преминават през чужди имоти и да извършват дейности в тях, свързани с експлоатацията на енергийните обекти или за контрол върху тях.

(2) Енергийните предприятия имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и други за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на въздушния и подземния електропроводи, топлопроводи, газопроводи, водопроводи за енергийни цели и нефтопроводи, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети.

(3) Собствениците на имотите по ал. 1 и 2 имат право на обезщетение за нанесени щети.

Чл. 62. Собствениците на имоти, които са включени в сервитутните зони или граничат с тях, не могат да препятстват упражняването на учредените сервитутни права.

Глава седма

ОГРАНИЧИТЕЛЕН РЕЖИМ

Чл. 63. (1) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси определя ограничителен режим за ползване на електрическа или топлинна енергия и/или природен газ, когато има ограничаване или прекъсване на снабдяването с електрическа и/или топлинна енергия, и/или природен газ за време, по-дълго от 48 часа, на територията на цялата страна или на част от нея в резултат на:

1. непреодолима сила;

2. аварии по съоръжения за производство и пренос на електрическа или топлинна енергия и природен газ;

3. дълготраен недостиг на енергийни мощности или енергоносители;

4. разпоредителни мерки на държавни органи за военна готовност или при военни действия;

5. терористични действия.

(2) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси определя ограничителни условия за ползване на петролни продукти, когато има ограничаване или прекъсване на снабдяването или съществува риск от дефицит на нефт и/или петролни продукти в страната.

(3) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси обявява чрез средствата за масово осведомяване въвеждането на ограничителния режим или на ограничителните условия.

(4) Видът и начините на ограниченията на производители и потребители на електрическа енергия, топлинна енергия, природен газ и петролни продукти се определят в наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

(5) Кметовете определят ограничителния режим на топлинна енергия на територията на общината в съответствие с наредбата по ал. 4.

(6) Енергийните предприятия нямат задължения за изплащане на обезщетения за щетите, нанесени в резултат на ограничаване или прекъсване на снабдяването с електрическа, топлинна енергия или природен газ в случаите по ал. 1, с изключение на тези, при които авариите или дълготрайният недостиг са настъпили по тяхна вина.

Глава осма

КОНТРОЛ В ЕНЕРГЕТИКАТА

Чл. 64. (1) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси провежда контрол за:

1. техническото състояние и експлоатацията на енергийните обекти;

2. реда, начина за набиране и съхраняване на резервите от горива за централите за производство на електрическа и/или топлинна енергия.

(2) Държавната комисия за енергийно регулиране провежда контрол за:

1. качеството и сигурността на производството, преноса и доставките на електрическа и топлинна енергия и на природен газ;

2. спазването на условията по издадените разрешения и лицензии;

3. образуването и прилагането на цените.

(3) Специализиран контрол може да се осъществява и от други органи съобразно специалните закони.

Чл. 65. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) Длъжностните лица, които извършват проверки и съставят актове за установяване на извършено нарушение, се определят със заповед на министъра на енергетиката и енергийните ресурси или на председателя на комисията в зависимост от правомощията им по чл. 64, ал. 1 и 2.

(2) Длъжностните лица по ал. 1 имат право:

1. безпрепятствено да посещават контролираните от тях енергийни обекти;

2. (нова - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) да изискват сведения и документи, свързани с осъществяването на контрола;

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) да извършват проверки за техническото състояние и безопасността на енергийните обекти периодично или при необходимост;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) да съставят актове за нарушение на закона и на издаваните въз основа на него други нормативни актове;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) да разпореждат спирането на енергийните обекти, когато констатираните нарушения налагат това;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) при режим на допускане, определен от органите на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, да извършват проверки на енергийните им обекти.

Чл. 66. Предписанията на длъжностните лица, дадени в изпълнение на правомощията им по този закон, са задължителни.

Глава девета

ФОНДОВЕ

Чл. 67. (1) Създадените със Закона за използване на атомната енергия за мирни цели фонд "Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци" и фонд "Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация" са на самостоятелни извънбюджетни сметки с приходна и разходна част и се управляват от министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

(2) Средствата на фонд "Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци" се набират от:

1. вноски от физически и юридически лица, които в резултат на своята дейност получават радиоактивни отпадъци;

2. целеви средства от държавния бюджет за финансиране на фонд "Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци", които са определени със Закона за държавния бюджет на Република България;

3. трансфери от други фондове или финансово-кредитни институции;

4. дарения, помощи и др.;

5. други приходи, предвидени в нормативен акт.

(3) Средствата по фонд "Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци" се разходват за:

1. финансиране на дейности по безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци;

2. финансиране изграждането на хранилища за съхраняване на радиоактивни отпадъци;

3. други разходи, предвидени в нормативен акт.

(4) Средствата по фонд "Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация" се набират от:

1. вноски от юридически лица, които използват ядрени съоръжения;

2. целеви средства от държавния бюджет за финансиране и на дейността по извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация, които са определени със Закона за държавния бюджет на Република България;

3. трансфери от други фондове или финансово-кредитни институции;

4. дарения, помощи и др.;

5. други приходи, предвидени в нормативен акт.

(5) Средствата по фонд "Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация" се разходват за:

1. финансиране на дейността по извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация;

2. други разходи, предвидени в нормативен акт.

(6) Средствата по фонд "Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци" и по фонд "Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация" се съхраняват в Българската народна банка.

Глава десета

ЕЛЕКТРОЕНЕРГЕТИКА

Раздел I

Електроенергийна система

Чл. 68. (1) Всички електроенергийни обекти на територията на страната се свързват и функционират в единна електроенергийна система с общ режим на работа и с непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и потребление на електрическа енергия.

(2) Електроенергийната система обхваща електроцентралите, преносната мрежа, отделните разпределителни мрежи и електрическите уредби на потребителите.

(3) Всяка от разпределителните мрежи е разположена на територия, определена с издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия.

Чл. 69. (1) Електроенергийната система на страната се свързва с електроенергийните системи на други страни чрез междусистемни електропроводи, които се изграждат съгласно решение на Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

(2) Паралелната работа на електроенергийната система с други електроенергийни системи и обединения на системи се осъществява в съответствие със сключените международни публичноправни актове в областта на електроенергетиката и при спазване на техническите норми и изискванията за безопасна работа.

Чл. 70. (1) Устройството и техническата експлоатация на електроенергийната система се осъществяват на основата на наредби за:

1. устройство на електрическите уредби;

2. техническа експлоатация на електрическите централи и мрежи;

3. техническа експлоатация на енергообзавеждането.

(2) Наредбите по ал. 1 се приемат от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

Раздел II

Производство на електрическа енергия

Чл. 71. (1) Производство на електрическа енергия могат да осъществяват енергийни предприятия, получили лицензия за производство по реда на чл. 39.

(2) Производство на електрическа енергия могат да осъществяват и лица без лицензия, когато производствената мощност не е по-голяма от 5 MW.

Чл. 72. (1) Преносното предприятие и разпределителните предприятия не могат да отказват присъединяването на електроцентрала на независим производител към преносната, съответно към разпределителната мрежа, когато производителят отговаря на условията по този закон.

(2) Разширението и реконструкцията на преносната или разпределителните мрежи, свързано с присъединяването на електрическа централа на независим производител, е задължение на преносното или на съответното разпределително предприятие.

Чл. 73. (1) Производителите на електрическа енергия са длъжни да поддържат резерви от горива в количество, което да гарантира продължително и надеждно производство.

(2) Условията и редът за набирането и поддържането на резервите от горива, както и за осъществяването на контрола се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

Раздел III

Пренос на електрическа енергия

Чл. 74. Експлоатацията на преносната мрежа се осъществява от преносно предприятие, което е получило лицензия за извършване на дейност по преноса на електрическа енергия.

Чл. 75. (1) Преносното предприятие осигурява:

1. единното управление и надеждното функциониране на преносната мрежа;

2. централизираните покупки и продажби на електрическа енергия;

3. вноса, износа и транзита на електрическа енергия;

4. снабдяването с електрическа енергия на потребителите, присъединени към преносната мрежа;

5. поддържането на обектите и съоръженията на преносната мрежа в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност при работа;

6. развитието на преносната мрежа в съответствие с дългосрочните прогнози и планове за развитие на електроенергетиката;

7. поддържането и развитието на спомагателните мрежи.

(2) Преносното предприятие е длъжно да сключи дългосрочни договори за продажба на електрическа енергия по чл. 36, ал. 3 и по чл. 45, ал. 3 и съгласно условията на лицензията.

Чл. 76. (1) Преносното предприятие:

1. извършва текущ контрол, проучвания и анализи на потреблението на електрическа енергия;

2. разработва краткосрочни и дългосрочни прогнози за изменение на потреблението на електрическа енергия в страната;

3. организира извършването на предварителни вариантни проучвания на възможностите за изграждане на нови производствени и преносни мощности, придружени от технико-икономически, финансов и екологичен анализ;

4. изготвя краткосрочни и дългосрочни планове за разширение и модернизация на преносната мрежа за развитие на спомагателните мрежи;

5. изготвя краткосрочни и дългосрочни планове за развитие на електроенергийната система с минимални разходи;

6. въз основа на прогнозите, проучванията и плановете по т. 1 до 5 най- малко на всеки две години изготвя списък с необходимите за задоволяване нуждите на страната нови производствени мощности и междусистемни електропроводи.

(2) При разработването на прогнозите и плановете по ал. 1 преносното предприятие се основава и на прогнозите и плановете, разработвани от останалите енергийни предприятия.

(3) Преносното предприятие предоставя на министъра на енергетиката и енергийните ресурси за утвърждаване плановете по ал. 1, т. 5 и списъка по ал. 1, т. 6.

Раздел IV

Разпределение на електрическа енергия

Чл. 77. Експлоатацията на разпределителните мрежи се осъществява от разпределителни предприятия, които са получили лицензия за извършване на дейност по разпределение на електрическата енергия за определена територия.

Чл. 78. За територията, обхваната от разпределителната мрежа, разпределителното предприятие осигурява:

1. доставката и продажбата на електрическа енергия на потребителите, които са присъединени към разпределителната мрежа;

2. управлението на разпределителната мрежа;

3. поддържането на обектите и съоръженията в съответствие с техническите изисквания;

4. развитието на разпределителната мрежа в съответствие с перспективите за икономическо развитие и прогнозите за изменение на електропотреблението в района;

5. поддържането и развитието на спомагателните мрежи;

6. непрекъснатост на електроснабдяването и качество на продаваната електрическа енергия;

7. други услуги за потребителите.

Чл. 79. (1) Разпределителното предприятие:

1. проучва перспективите за икономическо развитие и за изменение на електропотреблението на съответната територия;

2. изготвя краткосрочни и дългосрочни планове за развитие на разпределителната мрежа, като ги съгласува с органите на местното самоуправление от общините;

3. подпомага органите на местното самоуправление при изготвянето на техните планове, програми и стратегии за развитие на съответната община.

(2) Разпределителното предприятие е длъжно да предоставя резултатите от проучванията и изготвените планове по ал. 1, т. 1 и 2 на разположение на преносното предприятие.

Раздел V

Търговски взаимоотношения

Чл. 80. (1) Търговските сделки с електрическа енергия на територията на страната се извършват на основата на писмени договори при общи условия, сключени:

1. между независимите производители и преносното предприятие;

2. между независимите производители, които продават електрическа енергия само на средно или ниско напрежение, и разпределителното предприятие, към чиято разпределителна мрежа са присъединени тези производители;

3. (нова - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) между независимите производители и преносното предприятие и между независимите производители и разпределителното предприятие, когато производителят е присъединен едновременно към преносната и разпределителната мрежа;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) между преносното предприятие и разпределителните предприятия или между преносното предприятие и потребителите, присъединени към преносната мрежа;

5. (предишна т. 4, доп. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) между разпределителните предприятия и потребителите, извършващи стопанска дейност, присъединени към отделните разпределителни мрежи;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) между две съседни разпределителни предприятия;

7. (предишна т. 6, доп. - ДВ, бр. 108 от 2001 г., в сила от 1.01.2002 г.) между независими производители и привилегировани потребители в страната;

8. (нова - ДВ, бр. 108 от 2001 г., в сила от 1.01.2007 г.) между независими производители и привилегировани потребители извън страната.

(2) Договорите по ал. 1 трябва да осигуряват равнопоставеност между производителите, между разпределителните предприятия и между потребителите.

(3) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) Продажбата на електрическа енергия за битови нужди на потребителите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от електроразпределителните предприятия и одобрени от комисията, в които се определят:

1. правата и задълженията на електроразпределителното предприятие и на потребителите;

2. редът и начинът за измерване, отчитане и заплащане на електрическата енергия;

3. отговорността при неизпълнение на задълженията;

4. редът и начинът за прекъсване и прекратяване на електроснабдяването.

(4) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) Преносното, съответно разпределителното предприятие, има право след предварително уведомяване да прекъсва снабдяването с електрическа енергия на потребителите:

1. когато потребителят забави плащането на дължимите суми за електрическа енергия с 10 дни след срока за плащане, определен за битовите потребители в общите условия, а за потребителите за стопански нужди - в договорите по ал. 1;

2. когато потребител ползва електрическа енергия, без тя да се отчита от средство за търговско измерване, или изменя показанията на средствата за търговско измерване, или препятства правилното им функциониране.

(5) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) Електроразпределителните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и един местен всекидневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им без писмено приемане от потребителите.

(6) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното електроразпределително предприятие заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от електроразпределителните предприятия различни условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

(7) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) Задълженията за електрическа енергия на потребителите - неизправни длъжници, се събират по реда на чл. 237, буква "з" от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечението от сметките на енергийното предприятие.

Чл. 81. (1) Независимите производители могат да снабдяват с електрическа енергия свои подразделения или обекти, разположени на територията на страната:

1. през преносната и/или разпределителните мрежи, като сключва договор за пренос с преносното и/или съответните разпределителни предприятия;

2. като изграждат за своя сметка преки електропроводи до своите подразделения или обекти.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2 се издават разрешения за изграждане на преки електропроводи по реда на чл. 35, като издаваните разрешения не трябва да довеждат до неблагоприятна промяна в условията за снабдяване с електрическа енергия на останалите потребители.

(3) Преносното и/или разпределителните предприятия могат да отказват сключването на договор за пренос чрез съответните мрежи в случаите по ал. 1, т. 1, когато преносните възможности на мрежите са недостатъчни или това е необходимо, за да се осигури надеждна работа на електроенергийната система и сигурността на снабдяването за останалите потребители.

Чл. 82. (1) (Предишен текст на чл. 82 - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) Търговските сделки по внос, износ и транзит на електрическа енергия се сключват от преносното предприятие.

(2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) Търговски сделки по износ на електрическа енергия могат да се сключват и между лицата по чл. 80, ал. 1, т. 8.

Раздел VI

Оператор на преносната и разпределителните мрежи

Чл. 83. (1) Централизираното оперативно управление, контрол и координиране на режима на работа на електроенергийна система се осъществяват от оператори на преносната и на всяка от разпределителните мрежи.

(2) Операторът на преносната мрежа е специализирано звено на преносното предприятие.

(3) Операторите на разпределителните мрежи са специализирани звена на разпределителните предприятия.

Чл. 84. (1) Операторът на преносната мрежа е длъжен да осигурява:

1. сигурно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система;

2. поддържане на баланса между производството и потреблението на електрическа енергия;

3. осъществяване на съвместната работа на електроенергийната система с електроенергийните системи на другите страни в съответствие с международните договори;

4. сигурно електроснабдяване на потребителите при спазване на изискванията за качество на електрическата енергия;

5. недискриминационна доставка на електроенергия, осигурявайки равнопоставеност на електроснабдителите и потребителите, свързани към системата;

6. сигурно и ефективно функциониране на спомагателните мрежи.

(2) Разпорежданията на оператора на преносната мрежа, свързани с изпълнението на възложените му с този закон задължения, са задължителни за операторите на разпределителните мрежи и за производителите на електрическа енергия и потребителите на електроенергия, присъединени към преносната мрежа, и привилегированите потребители.

Чл. 85. (1) Операторът на преносната мрежа регулира разпределението на електрическия товар на електроенергийната система между електроцентралите по технически и икономически критерии, като осигурява спазването на сключените договори за изкупуване на електрическа енергия от производителите.

(2) При разпределението на електрическия товар операторът на преносната мрежа трябва да дава приоритет на електроцентралите, използващи възобновяеми енергийни източници или отпадъци или с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия.

(3) По съображения за сигурност за снабдяването приоритет може да се дава при оперативното управление на съоръженията за производство на електрическа и топлинна енергия, ползващи местни и първични енергийни източници (на гориво) до степен минимум 15 на сто от цялата първична енергия, необходима за производството на електрическа и топлинна енергия, консумирана в страната за всяка календарна година.

Чл. 86. (1) Операторите на разпределителните мрежи са длъжни да осигуряват:

1. сигурно, безопасно и ефективно функциониране на съответната разпределителна мрежа;

2. сигурно и ефективно функциониране на спомагателните мрежи;

3. недискриминационна доставка на електрическа енергия, осигурявайки равнопоставеност на потребителите, свързани към мрежата.

(2) Разпорежданията на оператора на разпределителната мрежа, свързани с изпълнението на възложените му с този закон задължения, са задължителни за оперативния дежурен персонал от енергийните обекти и производителите на електрическа енергия, свързани директно към съответната разпределителна мрежа.

Чл. 87. (1) Операторът на преносната мрежа и/или операторите на разпределителните мрежи могат да разпоредят да бъде временно прекъснато или ограничено снабдяването с електрическа енергия без предварително уведомление на потребителите:

1. при възникване или за предотвратяване на аварии;

2. когато съществува опасност за здравето или живота на хора;

3. когато съществува опасност за целостта на електроенергийната система;

4. при опасност от нанасянето на значителни материални щети на системата или на потребителите.

(2) Операторите са длъжни предварително писмено да уведомяват потребителите за времето и продължителността на прекъсването при извършване на ремонтни работи, оперативни превключвания, въвеждане в експлоатация на нови съоръжения и други подобни действия, свързани с прекъсване на електроснабдяването, които подлежат на планиране.

(3) Преносното предприятие и разпределителните предприятия носят имуществена отговорност за щети, нанесени на потребителите в резултат на неправомерни действия на операторите при прекъсване на електроснабдяването.

Чл. 88. Операторите на преносната и разпределителните мрежи са длъжни да пазят поверителността на търговската информация, получена при и по повод изпълнението на техните задължения.

Чл. 89. Условията и редът, при които се осъществява дейността на операторите на преносната и разпределителните мрежи, както и на оперативния дежурен персонал от електроенергийните обекти и електрическите уредби на потребителите, се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

Раздел VII

Снабдяване на потребителите с електрическа енергия

Чл. 90. (1) Разпределителните предприятия са длъжни да осигуряват снабдяването с електрическа енергия на всеки потребител, разположен на съответната територия, който има електрически уредби, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа, и е изпълнил условията за присъединяване към разпределителната мрежа.

(2) Разпределителните предприятия са длъжни да осигуряват електроснабдяването на потребителите съобразно техните нужди при условията на равнопоставеност и при спазване на техническите изисквания за надеждност, качество на електрическата енергия и безопасност.

(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и относно преносното предприятие в случаите, когато потребителят се присъединява към преносната мрежа.

Чл. 91. (1) При изграждане от физически или юридически лица на обекти, които се нуждаят от снабдяване с електрическа енергия, се сключва писмен договор за присъединяване към разпределителната, съответно към преносната мрежа.

(2) Условията и редът за присъединяване към разпределителната, съответно към преносната мрежа и за сключване на договорите по ал. 1 се уреждат с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

Чл. 92. (1) Електрическите уредби с високо и средно напрежение, които служат за снабдяване с електрическа енергия само на един потребител - търговец по смисъла на Търговския закон, се изграждат за негова сметка и са негова собственост.

(2) Електрическите уредби с високо и средно напрежение, които служат за снабдяване с електрическа енергия на повече от един потребител, както и трансформаторните постове за средно напрежение, предназначени за снабдяване само на един потребител, който не е търговец, се изграждат за сметка на разпределителното, съответно на преносното предприятие и са негова собственост.

(3) Електрическите уредби с ниско напрежение, които се намират в имотите на потребителите и са разположени след границите на собственост, се изграждат за тяхна сметка и са тяхна собственост.

(4) Електропроводната линия и другите съоръжения, чрез които се извършва присъединяване на електрическите уредби на потребителя към разпределителната или към преносната мрежа, се изграждат за сметка на разпределителното, съответно на преносното предприятие и са негова собственост.

(5) В случаите, когато изграждането на електропроводна линия и други съоръжения, чрез които се извършва присъединяване към разпределителната или към преносната мрежа на жилищни и вилни сгради, болници, училища и други социални обекти, е икономически нецелесъобразно за енергийното предприятие, финансирането може да се осъществява със средства, осигурени при условия, определени в наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

(6) При липса на възможност за осигуряване на средства по ал. 5 необходимите съоръжения за присъединяване могат да се изграждат от съответния потребител.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) Прехвърлянето на собствеността от потребителя върху изградените по ал. 6 съоръжения се урежда при условията на разсрочено плащане за срок не повече от 8 години.

(8) (Отм. - ДВ, бр. 1 от 2000 г.).

(9) (Отм. - ДВ, бр. 1 от 2000 г.).

Чл. 93. (1) Електрическата енергия, използвана от потребителите, се измерва със средства за търговско измерване, разположени на границата на собственост.

(2) Границата на собственост се определя от шините (клемите), разположени непосредствено след средството за търговско измерване.

(3) Разпределителното, съответно преносното предприятие определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и на управляващите и комуникационните устройства към тях.

(4) Когато утвърдените тарифи предоставят възможност на потребителите от дадена група да избират начина на измерване на електрическата енергия, разпределителното, съответно преносното предприятие е длъжно да монтира или пренастрои измервателни уреди, които да съответстват на писмено заявения избор на потребителя.

(5) Подмяната на измервателен уред по искане на потребител в случаите по ал. 4 се извършва за негова сметка.

Чл. 94. (1) Разпределителното, съответно преносното предприятие определя техническите условия за инсталиране на собствен източник на резервно захранване и условията, на които трябва да отговаря резервният източник. Условията са задължителни за потребителите.

(2) Потребител, който желае да инсталира собствен източник за резервно захранване, е длъжен да уведоми писмено разпределителното, съответно преносното предприятие и да осигурява достъп на техните представители до резервния източник за извършване на проверки.

(3) Разпределителното, съответно преносното предприятие има право да преустанови електроснабдяването на потребителя в случай, че той не спазва задълженията си по ал. 1 и 2.

Глава единадесета

ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ

Раздел I

Общи положения

Чл. 95. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) Топлоснабдяването е процес на производство, пренос, разпределение и потребление на топлинна енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и стопански нужди.

(2) Топлоснабдяването се осъществява чрез обекти и съоръжения за производство, пренос и разпределение, свързани в топлоснабдителна мрежа.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) Редът и техническите условия за топлоснабдяване, за оперативно управление на топлоснабдителната мрежа, за присъединяване на производители и потребители към топлопреносната мрежа и за прекратяване на топлоподаването се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

Раздел II

Производство на топлинна енергия

Чл. 96. (1) Производството на топлинна енергия се извършва от енергийно предприятие, получило лицензия за производство по реда на чл. 39.

(2) Производство на топлинна енергия могат да извършват и лица без лицензия, когато топлинната мощност е под 1 MW.

Чл. 97. Производството на топлинна енергия се извършва във:

1. топлоелектрически централи за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия;

2. отоплителни централи;

3. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) инсталации за оползотворяване на отпадна топлинна енергия и на възобновяеми енергийни източници.

Чл. 98. (1) Производителите на топлинна енергия в топлоелектрически и/или отоплителни централи са длъжни да поддържат резерви от горива в количество, което да гарантира надеждно производство.

(2) Условията и редът за набирането и поддържането на резервите от горива, както и за осъществяването на контрола се определят с наредбата по чл. 73, ал. 2.

Чл. 99. (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.).

Чл. 100. Електрическата енергия, произведена от топлоелектрически централи с комбиниран принцип на производство на топлинна и електрическа енергия според потребностите от топлинна енергия за нуждите на топлоснабдяването, се изкупува задължително от лицензираните енергийни предприятия, които експлоатират електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа.

Раздел III

Пренос на топлинна енергия

Чл. 101. (1) Експлоатацията на топлопреносната мрежа се осъществява от топлопреносно предприятие, получило лицензия за извършване на дейност по пренос на топлинна енергия.

(2) Топлопреносното предприятие може да извършва и дейност по производството на топлинна енергия.

Чл. 102. Топлопреносното предприятие е задължено:

1. да снабдява с топлинна енергия потребителите, присъединени към топлопреносната мрежа при равни и недискриминационни условия;

2. да поддържа обектите и съоръженията на топлопреносната мрежа в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност при работа;

3. да развива топлопреносната мрежа в съответствие с дългосрочните прогнози и планове за развитие.

Раздел IV

Оперативно управление

Чл. 103. (1) Оперативното управление на топлоснабдителна мрежа се извършва от оператор.

(2) Оператор на топлоснабдителна мрежа е специализирано звено на топлопреносното предприятие.

(3) Разпорежданията на оператора са задължителни за производителите и потребителите на топлинна енергия.

Чл. 104. (1) Операторът на топлоснабдителната мрежа е длъжен да осигурява:

1. режима на работа на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията, определени в наредбата по чл. 95, ал. 3;

2. поддържане на баланса между производството и потреблението;

3. координация с оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа в съответствие със сключените договори - в случаите на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия;

4. координация с оператора на газопреносната и/или газоразпределителната мрежа в съответствие със сключените договори - при използване на природен газ.

(2) Операторът на топлоснабдителната мрежа регулира разпределението на топлинния товар между централите за производство на топлинна енергия по технически и икономически критерии, определени в наредбата по чл. 95, ал. 3.

Чл. 105. (1) Операторът на топлоснабдителната мрежа може да разпореди да бъде временно прекъснато или ограничено снабдяването с топлинна енергия без предварително уведомление на потребителите:

1. при възникване или за предотвратяване на аварии;

2. (доп. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) когато съществува опасност за здравето или живота на хора или за околната среда;

3. когато съществува опасност за целостта на топлоснабдителната мрежа;

4. при опасност от нанасяне на значителни материални щети на мрежата или на потребителите.

(2) Операторът е длъжен предварително да уведоми потребителите за времето и продължителността на прекъсване на топлоснабдяването при извършване на ремонтни работи, оперативни превключвания, въвеждане в експлоатация на нови съоръжения и други подобни действия, които подлежат на планиране.

(3) Топлопреносното предприятие носи имуществена отговорност за щети, нанесени на потребителите в резултат на неправомерни действия на оператора при прекъсване или ограничаване на топлоснабдяването.

Раздел IVа

(Нов - ДВ, бр. 108 от 2001 г.)

Присъединяване към топлопреносната мрежа

Чл. 105а. (1) Топлопреносното предприятие е длъжно да присъединява към топлопреносната мрежа производители и потребители, разположени на съответната територия, определена с лицензията за пренос на топлинна енергия. Присъединяването на потребителите в сгради - етажна собственост, чрез абонатна станция или нейни самостоятелни отклонения се извършва със съгласието на всички собственици или титуляри на вещното право на ползване.

(2) Топлопреносното предприятие може да откаже присъединяване на производител към топлопреносната мрежа само ако той не е изпълнил изискванията по този закон и по наредбата по чл. 95, ал. 3.

(3) Топлопреносното предприятие може да откаже присъединяване на потребители към топлопреносната мрежа:

1. когато няма изградена топлопреносна мрежа;

2. при недостиг на производствени мощности;

3. при недостатъчна пропускателност на топлопреносната мрежа;

4. когато инсталациите на потребителите в сгради - етажна собственост, не са комплектувани със средствата и уредите по чл. 112г, ал. 1.

(4) Топлопреносното предприятие мотивира писмено причините за отказ от присъединяване.

Чл. 105б. Централите и инсталациите за производство на топлинна енергия и на другите енергийни обекти и съоръжения на производителите се присъединяват към топлопреносната мрежа чрез присъединителни топлопроводи, които се изграждат от и за сметка на производителя и са негова собственост.

Чл. 105в. (1) Потребителите се присъединяват към топлопреносната мрежа чрез присъединителен топлопровод и абонатна станция.

(2) Потребителите по ал. 1 заплащат на топлопреносното предприятие цена за присъединяване, образувана по правилата на чл. 20.

Чл. 105г. (1) При присъединяване на потребител, който използва топлинна енергия за стопански нужди, присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях и абонатната станция се изграждат от и за сметка на потребителя и са негова собственост.

(2) Присъединяване на нов потребител на топлинна енергия за стопански нужди чрез съществуващ присъединителен топлопровод, собственост на друг потребител за стопански нужди, може да бъде извършено при техническа възможност, като топлопреносното предприятие изкупи частта за общо ползване от присъединителния топлопровод или собственикът уреди в негова полза възмездно вещно право на ползване върху тази част.

Чл. 105д. (1) При присъединяване на потребител, който ползва топлинна енергия за битови нужди в самостоятелна сграда или в сграда - етажна собственост, присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост.

(2) В случаите, когато изграждането на съоръженията по ал. 1 е икономически нецелесъобразно за топлопреносното предприятие, изграждането им може по взаимно съгласие с топлопреносното предприятие да се извърши от потребителите. Прехвърлянето на собствеността от потребителите върху изградените съоръжения се урежда при условията на разсрочено плащане за срок не повече от 8 години.

(3) Присъединяването на потребители от една или повече сгради към абонатна станция в друга сграда се допуска при условие, че собствениците на имотите в сградите без абонатна станция са получили с договор правото на ползване на помещението на съществуващата абонатна станция и са изпълнили техническите изисквания на наредбата по чл. 95, ал. 3.

(4) Изграждането на присъединителния топлопровод от съществуващата абонатна станция до сградата на потребителите по ал. 3 се извършва от и за сметка на присъединяващите се потребители и е тяхна собственост.

Чл. 105е. Присъединяването на потребител към топлопреносната мрежа се осъществява въз основа на писмен договор между него и топлопреносното предприятие по цени, определени при условията и по реда на наредбата по чл. 20.

Раздел V

Търговски взаимоотношения

Чл. 106. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, одобрени от комисията, сключени между:

1. независим производител и топлопреносното предприятие;

2. независим производител и пряко присъединен към него потребител, извършващ стопанска дейност;

3. топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност.

Чл. 106а. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) (1) Продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, включително за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят:

1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите;

2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;

3. отговорността при неизпълнение на задълженията;

4. редът и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;

5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.

(2) Топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и един местен всекидневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им без писмено приемане от потребителите.

(3) В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия различни условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

(4) Потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.

Чл. 107. (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.).

Чл. 108. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) (1) Когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване за всички имоти, присъединени към тази абонатна станция или към нейното самостоятелно отклонение.

(2) Лицата по ал. 1 се считат за потребители при условията за останалите потребители до датата на прекратяване на топлоснабдяването.

(3) Топлоснабдителното предприятие е длъжно да извърши исканото прекратяване по ал. 1 в срок до 15 дни след постъпване на заявлението.

(4) Потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратяват топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) (1) Потребителите са длъжни да заплащат в срок дължимите суми.

(2) Задълженията на потребителите - неизправни длъжници, към топлопреносното предприятие се събират по реда на чл. 237, буква "з" от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечението от сметките на топлопреносното предприятие.

(3) Топлопреносното предприятие има право след предварително уведомяване да прекъсва снабдяването с топлинна енергия при забавяне плащането на дължимите суми с повече от два месеца след определения срок за плащане чрез изолиране с технически средства на отоплителните тела или на линията за горещо водоснабдяване от общите сградни инсталации по реда, предвиден в наредбата по чл. 95, ал. 3.

Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) (1) Потребителите за битови нужди могат да заплащат топлинната енергия в количества, определени по прогнозна едногодишна консумация за сградата.

(2) Правилата за определяне на прогнозната едногодишна консумация, месечните вноски и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител се определят в наредбата по чл. 95, ал. 3.

Чл. 110а. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) (1) Топлинната енергия се измерва със средства за търговско измерване, монтирани на границата на собственост.

(2) Границата на собственост:

1. между производителя и топлопреносното предприятие е последната спирателна арматура на производителя;

2. между топлопреносното предприятие или производителя и потребителите, ползващи топлинна енергия за стопански нужди, е последната спирателна арматура преди присъединителните тръбопроводи на потребителите;

3. между топлопреносното предприятие и потребителите, ползващи топлинна енергия в самостоятелни сгради или в сгради - етажна собственост, е последната спирателна арматура преди разпределителната мрежа на сградните инсталации.

(3) Когато топлинната енергия се измерва със средства за търговско измерване, монтирани на място, различно от границата на собственост, начинът за отчитане на топлинната енергия се урежда съгласно наредбата по чл. 95, ал. 3.

Раздел Vа

(Нов - ДВ, бр. 108 от 2001 г.)

Разпределение на топлинната енергия

Чл. 111. (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.).

Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление.

Чл. 112а. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) (1) Количеството топлинна енергия за горещо водоснабдяване на сграда - етажна собственост, се определя:

1. извън отоплителния период - съгласно показанията на топломера в абонатната станция;

2. през отоплителния период - въз основа общото изразходвано количество гореща вода, измерена чрез общия водомер в абонатната станция, умножено по необходимото количество енергия за загряване на един куб. м вода, определено в наредбата по чл. 95, ал. 3; при липса на общ водомер в абонатната станция изразходваното количество гореща вода се определя като сбор от изразходваните количества гореща вода, измерени чрез водомерите в имотите на потребителите.

(2) Количеството топлинна енергия по ал. 1 се разпределя между потребителите-собственици или титуляри на вещното право на ползване, пропорционално на изразходваното количество гореща вода по ред, определен в наредбата по чл. 95, ал. 3.

Чл. 112б. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) (1) Количеството топлинна енергия за отопление на сграда - етажна собственост, през отоплителния период е разликата между общото консумирано количество топлинна енергия и количеството топлинна енергия за горещо водоснабдяване по чл. 112а, ал. 1.

(2) Количеството топлинна енергия за отопление по ал. 1 е сумата от количествата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинната енергия за отопление на общите части и топлинната енергия за отопление на отделните имоти.

Чл. 112в. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) (1) Количеството топлинна енергия за отопление по чл. 112б се разпределя между потребителите- собственици или титуляри на вещно право на ползване.

(2) Количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация, се определя в процент по решение на общото събрание на етажната собственост, който не може да бъде по-малък от 10 на сто и по-голям от 30 на сто от количеството топлинна енергия за отопление, и се разпределя между потребителите пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

(3) Количеството топлинна енергия, консумирано за отопление на общите части на сградата - етажна собственост, в които има отоплителни тела, се определя въз основа на тяхната инсталирана мощност и се разпределя между потребителите пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

(4) Количеството топлинна енергия за отопление на отделните имоти се определя въз основа на показанията на средствата за отчитане на дяловото потребление по чл. 112г, ал. 1, т. 2.

(5) В случаите, когато количеството топлинна енергия за отопление на отделните имоти се определя въз основа на показанията на индивидуални разпределители, се прилага система за дялово разпределение, като сборът от дяловите единици, отчетени по показанията на всички разпределители в имота, се умножи по количеството топлинна енергия за един дял.

(6) Количеството топлинна енергия за един дял се определя като съотношение между количеството топлинна енергия за отопление на сградата по чл. 112б, ал. 1, намалено със сумата на определените по ал. 2 и 3 количества топлинна енергия и общия сбор от дяловите единици по показанията на всички индивидуални разпределители в сградата.

Чл. 112г. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) (1) Дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от търговец, определен от потребителите в сградата и отговарящ на условията на наредбата по чл. 95, ал. 3, при наличие на:

1. средства за търговско измерване на топлинната енергия в абонатната станция;

2. средства за отчитане на дяловото потребление за отопление - индивидуални топломери, отчитащи пряко количеството консумирана топлинна енергия в имотите, или индивидуални разпределители заедно с регулираща арматура, монтирани върху всички отоплителни тела в отделните имоти;

3. средства за отчитане на дяловото потребление за битово горещо водоснабдяване - индивидуални водомери за топла вода на всички отклонения от сградната инсталация за горещо водоснабдяване към имотите на потребителите.

(2) Потребителите, присъединени към една абонатна станция в сграда - етажна собственост, прилагат средства за отчитане на дяловото потребление от един и същи модел, доставени от един и същи търговец или одобрени за използване в сградата от него.

(3) В случай, че топлопреносното предприятие не извършва дялово разпределение, търговецът по ал. 1 му предоставя информацията за това разпределение по сключен с него договор.

Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) (1) Сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост.

(2) Отоплителните тела, регулиращата арматура към тях, отклоненията от сградните инсталации за отопление, отклоненията от инсталациите за горещо водоснабдяване и средствата за отчитане на дяловото потребление по чл. 112г, ал. 1, т. 2 и 3 са собственост на потребителите.

Раздел VI

Прогнозиране и планиране на дейността

Чл. 114. Енергийните предприятия, които извършват дейности по производство и/или пренос на топлинна енергия:

1. извършват текущ контрол, проучване и анализ на потреблението на топлинна енергия в населеното място;

2. разработват краткосрочни и дългосрочни прогнози за потреблението на топлинна енергия в населеното място;

3. изготвят краткосрочни и дългосрочни планове за развитие;

4. представят за одобрение в общините и в Министерството на енергетиката и енергийните ресурси изготвените по т. 3 планове;

5. подпомагат общините при изготвяне на общия план за енергоснабдяване на населеното място.

Глава дванадесета

ГАЗОСНАБДЯВАНЕ

Раздел I

Общи положения

Чл. 115. Газоснабдяването е съвкупност от дейностите по доставка, внос, пренос, съхранение, разпределение и продажба на природен газ за осигуряване на нуждите на потребителите.

Чл. 116. (1) Обектите и съоръженията за пренос, съхранение и разпределение на природен газ на територията на цялата страна се свързват и функционират в единна газоснабдителна система с общ режим на работа.

(2) Газоснабдителната система обхваща преносната мрежа, хранилищата на природен газ и разпределителните мрежи.

(3) Всяка разпределителна мрежа е разположена на територия, определена с издадената лицензия за разпределение на природен газ.

Раздел II

Внос и износ на природен газ

Чл. 117. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) Търговските сделки по внос и износ на природен газ се регистрират в Министерството на енергетиката и енергийните ресурси при условия и по ред, определени от министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

Раздел III

Пренос, транзит и съхранение на природен газ

Чл. 118. Преносът на природен газ се извършва по преносна мрежа по газопроводи с високо налягане от газоизмервателна станция до газоразпределителна станция.

Чл. 119. (1) Транзитен пренос на природен газ през територията на страната за трети страни се извършва от преносното предприятие на основата на договор.

(2) Транзитен пренос може да се извършва и по транзитни газопроводи, изградени за тази цел от лице, получило разрешение за тази дейност от комисията.

(3) Условията и редът, по които се издават разрешения и лицензии по ал. 2, се определят в наредба, приета от Министерския съвет.

Чл. 120. Съхранението на природен газ е дейност по нагнетяването му в хранилище за природен газ и обратното му извличане за целите на сигурността на доставките на природен газ за потребителите.

Чл. 121. (1) Експлоатацията на преносната мрежа се осъществява от преносно предприятие, получило лицензия за пренос на природен газ.

(2) Експлоатацията на съоръжения за съхранение на природен газ в хранилища за природен газ се осъществява от предприятие, получило лицензия за съхранение на природен газ.

(3) Преносното предприятие може да притежава и да експлоатира съоръжения за съхранение на природен газ.

Чл. 122. Преносното предприятие осигурява:

1. единното управление и надеждното функциониране на преносната мрежа;

2. централизираните продажби на природен газ;

3. снабдяването с природен газ на потребителите, присъединени към преносната мрежа;

4. резерви от природен газ чрез съхранение в хранилища;

5. поддържане на обектите и съоръженията на преносната мрежа;

6. развитието на преносната мрежа в съответствие с дългосрочните прогнози и планове за развитие на газоснабдяването;

7. поддържането и развитието на спомагателните мрежи и съоръжения.

Чл. 123. (1) Предприятия за добив на природен газ в страната и потребители, разположени на територията на страната и отговарящи на определени условия, могат да сключват помежду си договори за продажба на природен газ през преносната и/или разпределителните мрежи за задоволяване на собствените нужди на тези потребители.

(2) Потребители и предприятия за добив на природен газ в страната могат да изграждат помежду си преки газопроводи и да сключват договори за доставка на природен газ чрез тези газопроводи.

(3) В случаите по ал. 2 се издават разрешения за изграждане на преки газопроводи по реда на чл. 35, ал. 1, т. 5, като издаваните разрешения не трябва да довеждат до неблагоприятна промяна в условията за снабдяване на останалите потребители с природен газ.

(4) Преносното и/или разпределителните предприятия могат да отказват достъп до съответните мрежи за осъществяване на продажби в случаите по ал. 1, когато преносните възможности на мрежите са недостатъчни или това е необходимо, за да се осигурят надеждна работа на газоснабдителната мрежа и сигурността на снабдяването за останалите потребители.

(5) Условията, на които трябва да отговарят потребителите и предприятията за добив на природен газ по ал. 1 за осигуряване на достъпа до преносната и/или разпределителните мрежи, се определят с наредба, приета от Министерския съвет.

Раздел IV

Разпределение на природен газ

Чл. 124. Разпределение на природен газ се извършва по газопроводи от газоразпределителната станция на преносната мрежа до газоизмервателния уред на потребителя.

Чл. 125. (1) Експлоатацията на разпределителните мрежи се осъществява от разпределителни предприятия, които са получили лицензия за извършване на дейност по разпределение на природен газ на потребители, разположени на определена територия, с изключение на потребителите, пряко свързани към преносната мрежа.

(2) Преносното предприятие може да извършва и разпределение, ако е получило лицензия за това.

Чл. 126. За територията, обхваната от разпределителната мрежа, разпределителното предприятие осигурява:

1. управлението на разпределителната мрежа;

2. поддържането на обектите и съоръженията от разпределителната мрежа в съответствие с техническите изисквания;

3. развитието на разпределителната мрежа в съответствие с перспективите за икономическо развитие и прогнозите за изменение на потреблението на природен газ;

4. поддържането и развитието на спомагателните съоръжения и мрежи;

5. снабдяването с природен газ на потребителите, които са присъединени към разпределителната мрежа;

6. други услуги за потребителите.

Раздел V

Търговски взаимоотношения

Чл. 127. Търговските сделки с природен газ се извършват на основата на писмени договори при общи условия, сключени между:

1. предприятия за добив или за съхранение на природен газ и преносното предприятие;

2. преносното предприятие и разпределителните предприятия;

3. преносното предприятие и потребителите, присъединени към преносната мрежа;

4. разпределителните предприятия и потребителите, присъединени към съответните разпределителни мрежи.

Раздел VI

Оператор на преносната мрежа и оператори на разпределителните мрежи

Чл. 128. (1) Централизираното оперативно управление, координиране и контрол на режима на работа на газоснабдителната мрежа се осъществява от оператора на преносната мрежа.

(2) Оперативното управление на всяка разпределителна мрежа се осъществява от оператор на разпределителната мрежа.

(3) Техническите и технологичните разпореждания на оператора на преносната мрежа са задължителни за операторите на разпределителните мрежи и за производителите и потребителите на природен газ.

(4) Операторът на преносната мрежа е специализирано звено на преносното предприятие.

(5) Операторите на разпределителните мрежи са специализирани звена на разпределителните предприятия.

Чл. 129. Операторът на преносната мрежа осигурява:

1. надеждно, безопасно и ефективно функциониране на газопреносната мрежа;

2. поддържане на баланса между вноса, добива и потреблението на природен газ;

3. надеждно снабдяване на потребителите с природен газ при спазване на изискванията за качество;

4. недискриминационна доставка на природен газ, осигурявайки равнопоставеност на потребителите, свързани към преносната мрежа;

5. сигурно и ефективно функциониране на спомагателните мрежи;

6. оперативно ръководство на режима за отделяне на газа от газопровода за нагнетяване в хранилище и изпомпване от хранилището към газопровода.

Чл. 130. Операторите на разпределителните мрежи осигуряват:

1. надеждно, безопасно и ефективно функциониране на разпределителната мрежа;

2. надеждно и ефективно функциониране на спомагателните мрежи;

3. недискриминационна доставка на природен газ, осигурявайки равнопоставеност на потребителите, свързани към съответната мрежа.

Чл. 131. (1) Операторът на преносната мрежа и/или операторите на разпределителните мрежи могат да разпоредят да бъде временно прекъснато или ограничено снабдяването с природен газ без предварително уведомление на потребителите:

1. при възникване или за предотвратяване на аварии;

2. когато съществува опасност за здравето или живота на хора;

3. когато съществува опасност за целостта на газоснабдителната мрежа;

4. при опасност от нанасянето на значителни материални щети на мрежата или на потребителите;

5. при ограничаване на доставките на природен газ по независещи от преносното предприятие обстоятелства.

(2) В случаите по ал. 1 операторът е длъжен във възможно най-кратък срок да уведоми потребителите за причините и времетраенето на прекъсване на снабдяването с природен газ.

(3) Операторите са длъжни предварително да уведомят потребителите за времето и продължителността на прекъсването при извършване на ремонтни работи, оперативни превключвания, въвеждане в експлоатация на нови съоръжения и други подобни действия, свързани с прекъсване на снабдяването с природен газ, които подлежат на планиране.

(4) Преносното предприятие и разпределителните предприятия носят имуществена отговорност за щети, нанесени на потребителите в резултат на неправомерни действия на операторите при прекъсване на снабдяването с природен газ.

Чл. 132. Операторите на преносната и разпределителните мрежи са длъжни да пазят поверителността на търговската информация, получена при и по повод изпълнението на техните задължения.

Чл. 133. Условията и редът, при които се осъществява дейността на операторите на преносната и разпределителните мрежи, се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

Раздел VII

Измерване на природния газ

Чл. 134. (1) Измерването на природния газ от местен добив и от внос се извършва с уреди за търговско измерване в газоизмерителните станции при пункта на получаване.

(2) Измерването на природния газ за разпределителните предприятия и за потребителите се извършва в газоразпределителни станции и пунктове от уреди за търговско измерване - собственост на продавача.

(3) Потребителите на природен газ или собствениците, в чиито имоти са монтирани уредите за търговско измерване, са длъжни да осигуряват достъп на упълномощени представители на продавача до тях за контрол, отчитане и обслужване на измервателните уреди.

Раздел VIII

Присъединяване към газопроводната мрежа

Чл. 135. (1) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) Газопреносното предприятие е длъжно да присъедини към своята мрежа всяко лице, получило разрешение по чл. 35, или потребител, извършващ стопанска дейност, който може да бъде пряко присъединен към газопреносната мрежа.

(2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) Пряко присъединените към газопреносната мрежа потребители, извършващи стопанска дейност, са длъжни да предоставят достъп до собствените си съоръжения на газоразпределителното предприятие, получило лицензия по чл. 39, с цел нормалното газоснабдяване на другите потребители на територията, определена с лицензията, и нямат право да причиняват ограничителен режим.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) Средствата за изграждане на газопроводното отклонение се осигуряват от този, в чиято полза е изградено то.

Чл. 136. (1) Собственикът на газопроводното отклонение е длъжен да осигури неговото обслужване, поддръжка и ремонт.

(2) Газопреносното предприятие може, по искане на собственика, срещу заплащане, да обслужва, поддържа и ремонтира газопроводните отклонения.

Чл. 137. (1) Газоразпределителното предприятие е длъжно да осигурява снабдяването на потребителите с природен газ съобразно техните нужди при условията на равнопоставеност и при спазване на техническите изисквания за надеждност и безопасност.

(2) Отклоненията и съоръженията за присъединяване на потребителите към съответната газоразпределителна мрежа се изграждат от газоразпределителното предприятие.

Чл. 138. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) Устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ се регламентират с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси и на председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология.

Глава тринадесета

ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ

Раздел I

Агенция по енергийна ефективност

(Загл. изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.)

Чл. 139. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) (1) Държавната политика по насърчаване на енергийната ефективност и производството на електроенергия и топлинна енергия от възобновяеми енергийни източници е съставна част от енергийната политика на страната и се провежда от министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

(2) Всички държавни органи са задължени да оказват всестранна подкрепа на дейностите по повишаването на енергийната ефективност и използването на възобновяемите енергийни източници като дейности с обществена значимост.

Чл. 140. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) (1) Дейностите по повишаване на енергийната ефективност и използване на възобновяеми енергийни източници се подпомагат чрез изпълнение на проекти по програми на национално, отраслово, регионално и общинско ниво.

(2) Информацията за резултатите от дейностите по ал. 1 се предоставя на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси за отразяване в националния енергиен баланс и националната стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност.

Чл. 141. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) (1) Програмите за енергийна ефективност по чл. 140, ал. 1 се наблюдават и координират от изпълнителния директор на Агенцията по енергийна ефективност, който анализира и обобщава резултатите от тях за нуждите на статистиката и на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси във връзка със съставянето на националния енергиен баланс.

(2) Агенцията по енергийна ефективност сътрудничи активно с министерствата и ведомствата, браншовите организации, областните администрации и органите на местната власт и със стопанските субекти, като им оказва експертно съдействие за:

1. разработването на програми и проекти за повишаване на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници;

2. трансфер на технологии, знания и опит в областта на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници;

3. организиране на семинари, конференции и работни срещи;

4. осигуряване на средства за съфинансирането на програмите и проектите им по т. 1 от европейските програми и фондове за икономическо и социално сближаване, както и от други национални и чуждестранни програми, фондове, спонсори и институции;

5. изпълнението на проекти за повишаване на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници;

6. осигуряване предоставянето на квалифицирани консултантски услуги, включително във връзка с разработване на съобразени със законодателството на Европейския съюз проекти за нормативни актове, методики за оценка и маркировки, свързани с енергоспестяване, рационално използване на енергията и използване на възобновяеми енергийни източници;

7. извършването на енергийни обследвания на стопански обекти във връзка с изготвянето на програми и проекти за енергийна ефективност и изготвяне на енергийни експертизи на предлагани проектни решения.

(3) Агенцията по енергийна ефективност е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и има статут на изпълнителна агенция към министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

(4) Дейността на Агенцията по енергийна ефективност се финансира със средства от държавния бюджет и със собствени приходи от следните собствени дейности:

1. предоставяне на консултантски услуги;

2. извършване на енергийни обследвания и експертизи;

3. разработване на програми и проекти за енергийна ефективност и използване на възобновяеми енергийни източници и съответната техническа документация;

4. участие със собствен персонал в изпълнението на проекти за енергийна ефективност и използване на възобновяеми енергийни източници.

Чл. 142. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) (1) Агенцията по енергийна ефективност разработва указания за създаването и поддържането на информационни системи за състоянието на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници на отраслово и регионално равнище от органите и административните звена по чл. 143.

(2) Агенцията по енергийна ефективност създава и поддържа информационна система за състоянието на енергийната ефективност и за използването на възобновяемите енергийни източници.

(3) Служителите на Агенцията по енергийна ефективност са длъжни да пазят търговска тайна за сведения и обстоятелства, станали им известни при осъществяване на техните функции.

(4) Агенцията по енергийна ефективност разработва и предоставя указания за разработването в съответствие със законодателството на Европейския съюз на проекти на нормативни актове, отнасящи се до енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници.

(5) Държавните органи и длъжностните лица по чл. 143 са длъжни да оказват съдействие на Агенцията по енергийна ефективност при осъществяване на нейните функции по ал. 1 и 2 и да й предоставят при поискване информация във връзка с енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници.

Чл. 143. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) (1) Министрите и ръководителите на други ведомства, областните управители и кметовете в рамките на своята компетентност:

1. провеждат политика и разработват проекти за нормативни актове, съобразени със законодателството на Европейския съюз, за увеличаване на енергийната ефективност, за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници за намаляване енергоемкостта на брутния вътрешен продукт;

2. съвместно с Министерството на енергетиката и енергийните ресурси разработват и осъществяват програми за енергийна ефективност при потребителите на енергия и използване на възобновяеми енергийни източници.

(2) За изпълнение на функциите по ал. 1 министерствата и ведомствата, областните и общинските администрации в общините с население над 100 хил. души създават специализирани административни структури или възлагат съответни функции на съществуващи административни структури, които разработват предложения за формиране и изпълнение на политиката и мерките за насърчаване на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници в съответния обществен сектор или сектор на икономиката, област или община и предоставят информация за тях на Агенцията по енергийна ефективност или на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси в съответствие с тяхната компетентност.

(3) Специализираните административни структури по ал. 2, създадени в областните и общинските администрации, разработват и актуализират всяка година съответно областни и общински програми за повишаване на енергийната ефективност на предприятията-потребители на енергия и на сградите от обществения и битовия сектор, както и за използване на възобновяеми енергийни източници от тях на територията на съответната област или община и предоставят информация за тях на Агенцията по енергийна ефективност или на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси в съответствие с тяхната компетентност.

(4) В бюджета на всяка община се предвиждат разходи за изготвяне и изпълнение на общински програми за повишаване на енергийната ефективност и използване на възобновяеми енергийни източници.

(5) Агенцията по енергийна ефективност, Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и отрасловите министерства в съответствие със своята компетентност насочват средства от допълнителни източници за финансиране на проектите от областните и общинските програми за повишаване на енергийната ефективност и за използване на възобновяеми енергийни източници.

(6) За подпомагане дейността на областните управители, кметовете и общинските съвети по ал. 1 могат да се създават центрове по енергийна ефективност като неправителствени организации - юридически лица с нестопанска цел.

(7) Агенцията по енергийна ефективност и Министерството на енергетиката и енергийните ресурси съдействат на специализираните административни структури по чл. 143, ал. 2 в областните и общинските органи и на центровете по енергийна ефективност по ал. 6 за организирането на обучение по идентифициране, оценка, подготовка, финансиране и управление на инвестиционни проекти по енергийна ефективност и за използване на възобновяеми енергийни източници.

(8) Енергийните потребители от стопанския и обществения сектор с обща мощност на използваните от тях първични енергоносители над 10 MW определят длъжностни лица и/или звена за провеждане на мероприятия по енергийна ефективност.

(9) Агенцията по енергийна ефективност разработва и предоставя на потребителите по ал. 8 техническа помощ за идентифицирането, оценката и изпълнението на мероприятия по енергийна ефективност.

Раздел II

(Загл. отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.)

Чл. 144. (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.).

Чл. 145. (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.).

Чл. 146. (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.).

Чл. 147. (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.).

Чл. 148. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) Физическите и юридическите лица, които осъществяват стопанска дейност, събират данни за енергоемкостта на производството си и за енергийната съставка на себестойността на произвежданата продукция или на предоставените от тях услуги, които предоставят ежегодно на Националния статистически институт, а при поискване - и на Агенцията по енергийна ефективност и Министерството на енергетиката и енергийните ресурси.

Раздел III

(Загл. отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.)

Чл. 149. (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.).

Чл. 150. (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.).

Чл. 151. (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.).

Раздел IV

(Загл. отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.)

Чл. 152. (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.).

Чл. 153. (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.).

Чл. 154. (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.).

Чл. 155. (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.).

Чл. 156. (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.).

Раздел V

(Загл. отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.)

Чл. 157. (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.).

Чл. 158. (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.).

Чл. 159. (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.).

Раздел VI

(Загл. отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.)

Чл. 160. (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.).

Чл. 161. (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.).

Чл. 162. (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.).

Глава четиринадесета

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 163. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) (1) Който извършва дейности по този закон без разрешение или лицензия в случаите, когато се изискват такива, се наказва с глоба от 10 000 до 20 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени от юридическо лице или от физическо лице-търговец, се налага имуществена санкция от 20 000 до 50 000 лв.

(3) При повторно извършено нарушение глобата, съответно санкцията, е в трикратен размер на глобата, съответно на санкцията, по ал. 1 и 2.

Чл. 163а. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) (1) На енергийно предприятие, което наруши условията на издаденото му разрешение или лицензия, се налага имуществена санкция от 3000 до 20 000 лв.

(2) При повторно извършено нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в трикратен размер на санкцията по ал. 1.

Чл. 163б. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) (1) На енергийно предприятие, което откаже незаконосъобразно:

1. присъединяване към съответните енергийни мрежи (електропреносна, електроразпределителна, топлопреносна, газопреносна, газоразпределителна);

2. сключване на договор за продажба на електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ;

3. достъп до мрежите за пренос или разпределение на електрическа енергия и природен газ, се налага имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв.

(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция e в трикратен размер на санкцията по ал. 1.

Чл. 163в. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) (1) На енергийно предприятие, което не предостави искана информация в случаите, предвидени в този закон, се налага имуществена санкция от 1000 до 15 000 лв.

(2) Длъжностно лице в енергийно предприятие, което не предостави искана информация в случаите, предвидени в този закон, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.

(3) При повторно извършено нарушение имуществената санкция или глобата е в трикратен размер на санкцията, съответно на глобата по ал. 1 и 2.

Чл. 163г. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) (1) На енергийно предприятие, което продава електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ на цени, различни от утвърдените от комисията, се налага имуществена санкция от 7000 до 20 000 лв.

(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е в трикратен размер на санкцията по ал. 1.

Чл. 163д. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) (1) На предприятие за добив на природен газ, което продава чрез пряк газопровод природен газ за потребител, който не отговаря на условията по този закон и на нормативните актове по прилагането му, се налага имуществена санкция от 5000 до 25 000 лв.

(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е в трикратен размер.

Чл. 163е. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) (1) На енергийно предприятие, което не спазва техническите норми за експлоатация на енергийни обекти или нормите за набиране и съхранение на резервите от горива за централите за производство на електрическа и/или топлинна енергия, се налага имуществена санкция от 10 000 до 25 000 лв.

(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е в трикратен размер.

Чл. 164. (1) Наказва се с глоба от 100 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, който:

1. самоволно снема или поврежда средство за търговско измерване, знак, пломба или друго контролно приспособление, поставено от съответен орган;

2. се присъединява към електропроводни, топлопроводни или газопроводни или към електроразпределителни или газоразпределителни линии - собственост на енергийно предприятие, без да спази условията за това;

3. ползва електрическа или топлинна енергия или природен газ, без те да се отчитат от средство за търговско измерване, или изменя показанията на средствата за търговско измерване или препятства правилната им работа;

4. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) не комплектува отоплителните тела в имота си в сграда - етажна собственост, със средствата за отчитане на дяловото потребление на топлинна енергия по чл. 112г, ал. 1, т. 2 и 3 в предвидения в закона срок или ги демонтира;

5. (отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.).

(2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) Наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, който:

1. нарушава нормалното електроснабдяване, топлоснабдяване или газоснабдяване;

2. причини въвеждането на ограничителен режим.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) При повторно извършено нарушение по ал. 1 и 2 се налага глоба в двукратен размер.

Чл. 165. (1) Който пречи на длъжностните лица и на контролните органи да изпълняват задълженията си по този закон, ако това не представлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 200 лв.

(2) Който не изпълни предписанията на длъжностните лица и на контролните органи, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 166. Длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.

Чл. 167. При повторно извършване на нарушенията по чл. 165 и 166 наказанието е глоба в троен размер.

Чл. 168. (1) Когато нарушенията по чл. 164 и 165 са извършени от юридическо лице или от физическо лице - търговец, се налага имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.

(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е в петкратен размер на санкцията по ал. 1.

Чл. 169. (1) Нарушенията по този закон се установяват с актове на длъжностните лица по чл. 65.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) Наказателните постановления по чл. 163, 163а, 163б, 163в, 163г, 163д, 165, 166, 167 и 168 се издават от председателя на комисията или от упълномощено от комисията лице.

(3) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) Наказателните постановления по чл. 163в, 163е, 164, 165, 166, 167 и 168 се издават от министъра на енергетиката и енергийните ресурси или от упълномощено от него лице.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват при условията и по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 170. (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.).

Чл. 171. (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.).

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на този закон:

1. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) "Пренос" е транспортирането на електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ съответно по електропреносна, топлопреносна или газопреносна мрежа.

2. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) "Разпределение" е транспортирането на електрическа енергия и на природен газ по съответните разпределителни мрежи с оглед доставка до потребителите.

3. "Електропреносна мрежа" е съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо напрежение, която служи за пренос на електрическа енергия с цел доставка на разпределителните предприятия и на потребителите.

4. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) "Електроразпределителна мрежа" е съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия с цел доставка на потребителите.

5. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) "Топлопреносна мрежа" е система от топлопроводи и технологични съоръжения, разположени между границите на собственост на топлопреносното предприятие с топлоизточника и/или потребителите.

6. "Газопреносна мрежа" е мрежа от магистрални газопроводи и съоръженията към тях за пренос на природен газ до газоразпределителни станции, която е различна от добивна газопроводна мрежа.

7. "Газоразпределителна мрежа" е мрежа от газопроводи и съоръжения към тях за доставка на природен газ до съответните потребители.

8. "Спомагателни мрежи" са управляващите, регулиращите, защитните, комуникационните и информационните мрежи, необходими за ефективното функциониране на преносните и разпределителните мрежи.

9. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) "Електроснабдяване" е съвкупност от дейностите по производство, пренос, разпределение и търговия с електрическа енергия.

10. "Производител е енергийно предприятие", което произвежда електрическа и/или топлинна енергия.

11. (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) "Независим производител" е производител, който не осъществява пренос на електрическа и/или топлинна енергия и продава част или цялата произвеждана енергия на преносно или разпределително предприятие и/или определени потребители.

12. "Производител за собствено потребление" е независим производител, който произвежда електрическа енергия и/или топлинна енергия предимно за собствена употреба.

13. "Потребител" е физическо или юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия или природен газ от енергийно предприятие и ги използва за собствени нужди.

14. (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.).

15. "Привилегирован потребител" е потребител, който отговаря на определени условия, определени от Министерския съвет.

16. "Енергийно предприятие" е юридическо лице, което осъществява една или повече от дейностите по производството, преобразуването, преноса, съхраняването и разпределението на електрическата, топлинната енергия или природния газ на основата на издадена лицензия по чл. 39 с цел продажба.

17. (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) "Енергиен обект" е обект, в който или посредством който се извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия, добив или съхранение на природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и неговите спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ, както и неговите спомагателни мрежи и съоръжения, без сградните инсталации на потребителите.

18. "Пряк електропровод" е електропровод, който свързва директно независим производител с потребител.

19. "Пряк газопровод" е газопровод, който свързва директно предприятие за добив на природен газ с потребител.

20. "Хранилище за природен газ" е съоръжение, използвано за складиране на природен газ и притежавано и/или експлоатирано от предприятие за природен газ, изключвайки частта, използвана за експлоатационни операции.

21. "Дългосрочно планиране" е планирането на нуждата от инвестиции в мощности за производство, пренос и разпределение на дългосрочна основа с оглед задоволяването на търсенето на електрическа, топлинна енергия и природен газ в страната и осигуряването на доставките за потребителите.

22. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) "Средства за отчитане на дяловото потребление на топлинна енергия" са уредите, монтирани след средствата за търговско измерване на топлинна енергия.

23. "Разпределители на разход на топлинна енергия за отопление" са уреди, които не измерват топлинната енергия във физически мерни единици, а само в т.нар. потребителски стойности (деления или редове от числа).

24. "Газоразпределителна станция" е крайният обект на транспортирането на природния газ с високо налягане.

25. "Газоизмерителна станция" е инсталация, съоръжена със средства за търговско измерване на количествата природен газ по сключени договори за продажба, в която става прехвърлянето на собствеността на природния газ от продавача на купувача.

26. "Абонатна станция" е уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към потребителите.

27. "Електрическа уредба" е съвкупност от електрически проводи, машини и апарати, предназначена за пренасяне, преобразуване и разпределение на електрическа енергия.

28. "Средства за търговско измерване" са средствата за измерване, вписани в държавния регистър на одобрените в страната средства за измерване, които се използват при продажбата на електрическа, топлинна енергия или природен газ.

29. "Вертикално интегрирано предприятие" е енергийно предприятие, което осъществява повече от една от дейностите:

а) производство, пренос и разпределение на електрическа енергия;

б) (изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) производство, пренос и разпределение в сгради - етажна собственост, на топлинна енергия;

в) добив, пренос, разпределение и съхранение на природен газ.

30. "Хоризонтално интегрирано предприятие" е енергийно предприятие, което осъществява повече от една от дейностите по разпределение на електрическа енергия и/или природен газ и/или по пренос на топлинна енергия.

31. "Повторно" е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.

32. (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.).

33. "Енергийна ефективност" е степен на:

а) оползотворяване на горива и енергия при преобразуването или употребата им за производство на продукция, стоки и услуги, или

б) запазване на полезната енергийна стойност на енергийни носители при добива, извличането, преобразуването, съхранението, производството, преноса и разпределението им, или

в) съхраняване полезността на изтощимите енергийни източници и находища.

34. "Увеличаване на енергийната ефективност" е дейност за произвеждане на една и съща продукция, стока и/или услуга без намаляване на качеството или други характеристики, в т. ч. условията на труд, при намален разход на енергия за същото произвеждане.

35. "Енергоемкост" е енергопотребление за единица произведена продукция, стока или услуга.

36. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) "Възобновяеми енергийни източници (ВЕИ)" са слънчевата, вятърната, водната и геотермалната енергия, отпадни топлини, енергията от растителна или животинска биомаса, в т. ч. биогаз, енергията от индустриални и битови отпадъци, възобновяващи се без видимо изтощаване при използването им с определена мощност.

37. "Енергийна експертиза" е експертен анализ и оценка, основани на безспорни научни и опитни факти и методи за определяне на показателите за разход на енергийни носители.

38. "Енергийно обследване" е процес, основан на систематичен метод за определяне и остойностяване на енергийните потоци и разходи в промишлена или друга система на енергиен потребител.

39. "Услуги от общ икономически интерес" са дейностите, осъществявани възмездно по транспортирането и доставката на енергия и природен газ, независимо от териториалното разположение на потребителите.

40. "Всеобщо предлагана услуга" е транспортирането и доставката на енергия и природен газ с определено качество, регулирана цена и договорени други условия, която не може да бъде отказвана по причини, непосочени в закона.

41. (Нова - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) "Енергийни ресурси" включват първичните енергоносители (въглища, нефт, газ и др.), както и възобновяемите енергийни източници.

42. (Нова - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) "Електрическа енергия за битови нужди" е електрическата енергия, използвана от потребители - физически лица, в домакинствата им.

43. (Нова - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) "Топлинна енергия за битови нужди" е топлинната енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, използвана от потребители - физически лица, в домакинствата им.

44. (Нова - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) "Топлинна енергия за стопански нужди" е топлинната енергия с топлоносител водна пара или гореща вода за технологични нужди и за отопление и горещо водоснабдяване, използвана от потребители, извършващи стопанска дейност, както и от потребители на издръжка на държавния бюджет.

45. (Нова - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) "Потребител, извършващ стопанска дейност" е юридическо или физическо лице, което ползва електрическа или топлинна енергия за нужди извън тези по т. 42 и 43.

46. (Нова - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) "Отопляем обем на имот" включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.

47. (Нова - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) "Отопляем обем на общите части" е сумата от обемите на помещенията от общите части на сграда - етажна собственост, с предвидени по проект отоплителни тела.

48. (Нова - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) "Отоплителен товар на имот" е сумата от топлинната мощност на инсталираните отоплителни тела в помещенията на имота в сграда - етажна собственост.

49. (Нова - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) "Отоплителен товар на общите части" е сумата от топлинната мощност на инсталираните отоплителни тела в помещенията на общите части на сграда - етажна собственост.

50. (Нова - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) "Отоплителни тела" са тръбните отоплителни тела и щранг-лири, глидерните отоплителни тела, плоските отоплителни тела и конвекторите, които са конструктивни елементи, служещи за отдаване на топлина в помещенията чрез радиация и конвекция от постъпващия в тях топлоносител.

51. (Нова - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) "Сервитутна зона" е зоната около енергиен обект, върху земя - чужда собственост, в която енергийното предприятие има право на прокарване и право на преминаване при изграждане, поддържане и ремонт на енергийните съоръжения, която е с размери, съобразени с изискванията за безопасна експлоатация.

52. (Нова - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) "Стаж в енергетиката" е служебен и/или трудов стаж, придобит на ръководна или експертна длъжност в държавната администрация на държавните органи за управление на енергетиката, в търговски дружества с предмет на дейност, подлежащ на лицензиране по този закон или на концесиониране по Закона за подземните богатства, както и в научни институции или търговски дружества, обслужващи тези дейности.

53. (Нова - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) "Обособена територия" е територия с постоянни землищни и строителни граници, в която се осъществява разпределение на електрическа енергия и природен газ и пренос на топлинна енергия съгласно издадена лицензия чрез необходимата инфраструктура.

54. (Нова - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) "Нови енергийни обекти за производство на електрическа и/или на топлинна енергия" са тези обекти, които ще се изграждат на нова, несъществуваща строителна площадка.

55. (Нова - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) "Дългосрочен инвестиционен проект" е проект за разширение и/или за рехабилитация и/или модернизация на съществуваща мощност за производство на електрическа и/или топлинна енергия или проект за изграждане на нов или съществуващ енергиен обект, който се реализира от енергийно предприятие, като срокът за откупуване на инвестициите, необходими за реализиране на проекта, е не по-малък от 5 години.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Този закон отменя Закона за електростопанството от 1975 г. (ДВ, бр. 95 от 1975 г.; изм. и доп., бр. 56 от 1986 г., бр. 12 от 1988 г. и бр. 11 от 1998 г.).

§ 3. Министерският съвет в едномесечен срок от влизането в сила на закона преобразува Комитета по енергетика в Държавна агенция по енергетика и енергийни ресурси, Националната агенция за енергийна ефективност в Държавна агенция по енергийна ефективност и урежда трудовоправните отношения на служителите от агенциите.

§ 4. (1) Министерският съвет в срок два месеца от влизането в сила на закона определя членовете на Държавната комисия за енергийно регулиране, приема правилник за устройството и дейността й и утвърждава нейния бюджет.

(2) Членовете на комисията при нейното създаване се назначават, както следва: председателят и един от членовете - за срок пет години, двама от членовете - за срок три години, и трима от членовете - за срок две години.

§ 5. (1) Средствата за търговско измерване, които към момента на влизането в сила на този закон са собственост на потребителите, се изкупуват от енергийните предприятия по пазарни цени в двугодишен срок от влизането на закона в сила.

(2) Енергийни обекти, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон са собственост на потребители, се изкупуват от енергийните предприятия по пазарни цени.

(3) Енергийните предприятия не могат необосновано да отказват изкупуване при условията на ал. 1 и 2.

§ 6. (1) Заварените търговски отношения в електроенергетиката се привеждат в съответствие с изискванията на този закон в едногодишен срок от определянето на общите условия на договорите, но не по-късно от 18 месеца от влизането в сила на закона.

(2) До 1 януари 2000 г. заварените към момента на влизането в сила на закона потребители на топлинна енергия са длъжни да приведат търговските си взаимоотношения с топлопреносното предприятие в съответствие с чл. 106. В противен случай топлопреносното предприятие може да прекъсне топлоснабдяването към абонатната станция на сградата.

(3) До 1 януари 2001 г. заварените към момента на влизането в сила на този закон потребители на топлинна енергия са длъжни да комплектуват топлителни тела в жилищата си с разпределители за разхода на отопление и термостатични винтили, а водомерите за топла вода се монтират от топлопреносното предприятие.

(4) При липса на измерител(и) на разхода на отопление в имоти - частна собственост, топлинната енергия за отопление се начислява пропорционално на отопляемия обем със специфичен разход, завишен с 10 на сто спрямо този на сградата.

(5) При липса на водомер за топла вода в имоти - частна собственост, топлинната енергия за подгряване на вода се начислява съгласно нормите за разход на вода.

(6) Разпоредбата на чл. 114 се прилага една година след влизането в сила на този закон.

§ 7. Не се дължат обезщетения на собствениците на земя, върху която съществуват сервитутни зони по чл. 60, ал. 2, т. 1 към момента на влизането в сила на този закон.

§ 8. В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 92 от 1995 г.; изм., бр. 16 от 1996 г. - Решение № 2 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 44 от 1996 г., бр. 61 и 123 от 1997 г., бр. 93 от 1998 г., бр. 23 и 56 от 1999 г.) чл. 4, ал. 1, т. 9 и чл. 5, т. 1 се отменят.

§ 9. В Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55 от 1997 г., бр. 22 и 93 от 1998 г., бр. 23 и 56 от 1999 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 2, ал. 1, т. 7 думата "енергийната" се заличава.

2. В чл. 70 т. 2 се отменя.

§ 10. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; изм., бр. 19, 21 и 153 от 1998 г., бр. 12, 50 и 51 от 1999 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 23, ал. 3 се създава т. 15:

"15. средствата за придобиване на дълготрайни материални активи във вид на оборудване и материали за възобновяеми енергийни източници (кули, слънчеви колектори и панели, топлинни акумулатори, термопомпи, сондажи и инсталации за използване на геотермални води или биогаз, вятърни и водни агрегати до 10 МW), както и за топлоизолация на сгради".

2. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 15а:

"§ 15а. Разпоредбата на чл. 23, ал. 3, т. 15 се прилага от 1 януари 2000 г."

§ 11. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г.; изм., бр. 44 от 1999 г.) се правят следните допълнения:

1. Създава се чл. 52а:

"Доставка на машини и съоръжения

за възобновяеми енергийни източници

Чл. 52а. Доставка на машини, технологично оборудване и съоръжения за възобновяеми източници на енергия по този закон е вносът на онези от тях, които отговарят на стандартите и не се произвеждат в страната."

2. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 13а:

"§ 13а. Разпоредбата на чл. 52а се прилага от 1 януари 2000 г."

§ 12. (1) В срок една година от влизането на закона в сила лицата, които осъществяват дейности в енергетиката дори когато са преобразувани, без лицензия или когато са започнали процедура за осъществяване на инвестиция по силата на сключени договори или по действащото законодателство, са длъжни да поискат издаване на лицензия по реда на този закон. В случай че в посочения срок лицата не предприемат необходимите действия, те прекратяват тези дейности.

(2) Лицата, които извършват дейности в енергетиката въз основа на издадена лицензия или концесия по реда на друг нормативен акт, запазват правата си, но са длъжни в срока по ал. 1 да подадат заявление за привеждане на лицензията в съответствие със закона.

§ 13. Строителство на енергийни обекти, започнало преди влизането в сила на този закон, се довършва по досегашния ред.

§ 14. (1) До 31 декември 2001 г. се прилагат определените от Министерския съвет цени на електрическата и топлинната енергия и на природния газ.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.).

(3) За цените по ал. 1 след 31 декември 2001 г. се прилагат разпоредбите на глава трета, раздел II от този закон.

(4) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси определя горна граница на продажната цена на топлинната енергия за битови нужди, доставяна от топлопреносните предприятия, които получават субсидии от държавния бюджет. Тази цена се прилага в случаите, когато утвърдената от комисията цена е по-висока от определената от Министерския съвет.

§ 15. Съществуващото към момента на влизането в сила на този закон подземно хранилище за природен газ, състоящо се от технически съоръжения, е собственост и се експлоатира от преносното предприятие - собственик на съществуващата газопреносна система.

§ 16. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) Разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 9 и на чл. 80, ал. 1, т. 7 се прилагат от 1 януари 2002 г., а на чл. 80, ал. 1, т. 8 - от 1 януари 2007 г.

§ 17. Изпълнението на този закон се възлага на председателите на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, на Държавната агенция по енергийна ефективност и на Държавната комисия за енергийно регулиране.

§ 18. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 108 от 2001 г.) Министерският съвет в тригодишен срок от влизането в сила на закона приема наредбите за неговото прилагане. Наредбите по чл. 16, ал. 1, т. 9, чл. 20 и чл. 95, ал. 3 се приемат до 31 март 2002 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закона за деноминация на лева

(ДВ, бр. 20 от 1999 г., доп., бр. 65 от 1999 г., в сила от 5.07.1999 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 1999 г.) С влизането в сила на закона всички числа в стари левове, посочени в законите, влезли в сила преди 5 юли 1999 г., се заменят с намалени 1000 пъти числа в нови левове. Замяната на всички числа в стари левове с намалени 1000 пъти числа в нови левове се прилага и за всички закони, приети преди 5 юли 1999 г., които са влезли или ще влязат в сила след 5 юли 1999 г.

(2) Органите, приели или издали подзаконови нормативни актове, влезли в сила преди 5 юли 1999 г. и в които има числа в левове, да направят произтичащите от този закон изменения в тях така, че измененията да се прилагат от датата на влизането в сила на закона.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 7. Законът влиза в сила от 5 юли 1999 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г.

(ДВ, бр. 1 от 2000 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 46. Вноските по чл. 67, ал. 2, т. 1 и ал. 4, т. 1 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност се признават за необходимо присъщи за дейността разходи.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закона за изменение и допълнение на Закона за

енергетиката и енергийната ефективност

(ДВ, бр. 108 от 2001 г.)

§ 66. Навсякъде в закона думите "председателя/ят на ДАЕЕР" се заменят с "министъра/ът на енергетиката и енергийните ресурси", а "ДАЕЕР" - с "Министерството на енергетиката и енергийните ресурси".

§ 67. (1) Средствата за търговско измерване, утвърдени за ползване от компетентните органи, които по силата на този закон трябва да бъдат собственост на енергийните предприятия, но са собственост на потребителите, се изкупуват от енергийните предприятия по взаимно договорени цени в 5- годишен срок от влизането в сила на закона.

(2) Енергийни обекти, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост на енергийните предприятия, но са собственост на потребители или на физически или юридически лица, осъществяващи дейности в енергетиката в нарушение на действащото законодателство, се изкупуват по взаимно договорени цени от енергийните предприятия с лицензия за съответната дейност в 5-годишен срок от влизането в сила на закона, освен в случаите, когато сами по себе си изпълняват необходимия минимум от критерии и условия за издаване на лицензия за извършване на разпределителна дейност.

(3) Енергийните предприятия не са длъжни да изкупуват средствата за търговско измерване по ал. 1 или енергийните обекти по ал. 2, когато в предвидените за изкупуване срокове монтират собствени съоръжения в замяна на съществуващите.

(4) В случай, че собствениците по ал. 1 и 2 и енергийното предприятие не се споразумеят за продажната цена на съответните средства за търговско измерване или енергиен обект, тя се определя от независим оценител, приемлив и за двете страни, и определената от него цена се приема за окончателна, като разходите за оценката се поемат поравно от продавача и купувача.

(5) Енергийните предприятия не могат необосновано да отказват изкупуване при условията на ал. 1, 2 и 4.

(6) Енергийните обекти по ал. 2, които към датата на влизането в сила на закона са частна държавна или общинска собственост и са изградени със средства от държавния или общинския бюджет, се прехвърлят възмездно на лицензираните еднолични преносни или разпределителни предприятия с държавно или общинско участие в срок до 31 декември 2002 г.

(7) В случаите, когато при реституиране на недвижими имоти - бивша държавна собственост, в имотите има изградени енергийни обекти, включени в дълготрайните материални активи на енергийно предприятие, реституираните собственици нямат право да искат изместването им, да лишават останалите потребители от електроснабдяване и да възпрепятстват дейността на енергийните предприятия.

(8) При закупуване на недвижими имоти с изградени в тях енергийни обекти новите собственици имат право да извършват строителни или земеделски работи при спазване на нормативните изисквания за безопасна експлоатация на енергийни обекти след съгласуване с енергийното предприятие и без да искат изместването им.

(9) При приватизация на обекти, на чиято територия има изградени енергийни обекти, последните не се включват в предмета на сделката, ако чрез тях се снабдява с енергия повече от един потребител. Тези обекти се прехвърлят на енергийното предприятие по предвидения за това ред.

§ 68. До 30 септември 2002 г. заварените към момента на влизането в сила на този закон потребители на топлинна енергия в сгради - етажна собственост, са длъжни да комплектуват имотите си със средства за отчитане на дяловото потребление съгласно чл. 112г, ал. 1, т. 2 и 3.

§ 69. (1) До въвеждане на системата за дялово разпределение по раздел Vа "Разпределение на топлинната енергия" между потребителите в сгради - етажна собственост, то се извършва пропорционално на отопляемия обем или по мощността на отоплителните тела на съответния имот и припадащите се части. Потребителите, присъединени към една абонатна станция, могат да избират начина на разпределение. Когато липсва такова решение, разпределението се извършва по начин, избран от топлопреносното предприятие.

(2) Количеството топлинна енергия за отопление на общите части в сграда - етажна собственост, в които има монтирани отоплителни тела, се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем или на отоплителния товар на имотите по проекта на сградата - етажна собственост, включително и при прекратяване на топлоподаването по реда на ал. 4 - 10.

(3) Частта от топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по смисъла на чл. 112в, ал. 2, се определя в размер 10 на сто от общото количество топлинна енергия за отопление на сградата.

(4) До въвеждане на системата за дялово разпределение отделен потребител в сграда - етажна собственост, има право да прекрати за целия или за част от имота си подаването на топлинна енергия:

1. за отопление;

2. за отопление и горещо водоснабдяване;

3. за горещо водоснабдяване.

(5) При желание за прекратяване подаването на топлинна енергия по ал. 4 лицето е длъжно да подаде писмено заявление за това и да осигури достъп до имота си за прекратяване на топлоподаването.

(6) Прекратяването на топлоподаването на общите части на сградата се извършва по реда на ал. 4 след решение на общото събрание на етажната собственост.

(7) Прекратяването на топлоподаването към отоплителните тела или на горещото водоснабдяване от общите сградни инсталации се извършва с технически средства по ред, определен с наредбата по чл. 95, ал. 3.

(8) През периода от 1 май до 30 октомври топлопреносното предприятие е длъжно да прекрати топлоподаването в срок до 15 дни от подаване на заявлението по ал. 5 при осигурен достъп до имота. Извън този период топлоподаването се прекратява с писменото съгласие на останалите потребители.

(9) Лице по ал. 5 се счита за потребител при съществуващите условия в срок до датата на осигуряване на достъп и прекратяване на топлоподаването.

(10) Лице, на което е прекратено подаването на топлинна енергия по ал. 4, остава потребител за общите части на сградата при условията на ал. 2 и 3.

(11) Топлопреносното предприятие има право да прекрати топлоподаването на цялата сграда - етажна собственост, когато топлинният товар на сградата е намален с повече от 50 на сто от проектния поради прекратяване на топлоподаването от отделни потребители в сградата при условията на ал. 4 и 5.

(12) Топлопреносното предприятие е длъжно писмено да уведоми всички потребители в сградата за обстоятелствата по ал. 11.

(13) В едномесечен срок от уведомлението всички потребители в сградата са длъжни писмено да заявят желанието си да останат потребители при условията на намален отоплителен товар съгласно наредбата по чл. 95, ал. 3.

(14) В случай на незаявено желание от потребителите след изтичане на срока по ал. 13 топлопреносното предприятие има право да прекрати топлоподаването на цялата сграда в едномесечен срок.

(15) В случаите, когато потребителите, чиято собственост общо възлиза най-малко на 90 на сто от отопляемия обем в сграда - етажна собственост, са инсталирали средства за отчитане на дяловото потребление, за тях може да се прилага системата за дялово разпределение, като за потребителите, които не са инсталирали такива средства, топлинната енергия за отопление се изчислява пропорционално на отопляемия обем със специфичен разход на сградата, завишен с 10 на сто.

(16) В случаите, когато потребител не инсталира водомер за топла вода в имот - частна собственост, в срока по § 68, топлинната енергия за подгряване на вода се начислява съгласно нормите за разход на вода, определени в наредбата по чл. 95, ал. 3.

(17) В случаите, когато жилищен имот се използва или предоставя на други лица за извършване на стопанска дейност, собственикът или титулярят на вещното право на ползване е длъжен да уведоми за това топлопреносното предприятие в 30-дневен срок от започване на стопанската дейност или предоставянето на имота. При неуведомяване собственикът или титулярят на вещното право на ползване заплаща топлинната енергия по цена за стопански нужди, увеличена с 30 на сто за просроченото време. Разпоредбата е в сила докато се прилагат различни цени на топлинната енергия за битови и стопански нужди.

§ 70. (1) В срок три години от влизането в сила на закона лицата, които осъществяват дейности в енергетиката, дори когато са преобразувани без разрешение и/или лицензия или когато са започнали процедура за осъществяване на инвестиция по силата на сключени договори или по действащото законодателство, са длъжни да поискат издаване на разрешение и/или на лицензия по реда на този закон. В случай, че в посочения срок лицата не предприемат необходимите действия, те прекратяват тези дейности.

(2) Процедура за осъществяване на инвестиция по силата на сключени договори, започнала преди влизане на закона в сила, е приравнена на процедурата, посочена в чл. 36, ал. 1 и 2, и инвеститорът по такъв проект ползва правата по чл. 36, ал. 3 и 4.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 76. Енергийните предприятия представят общите условия на договорите за продажба на електрическа и топлинна енергия за битови нужди за одобряване от Държавната комисия за енергийно регулиране в двумесечен срок от влизането в сила на този закон.

§ 77. Министерският съвет в едномесечен срок от създаването на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси преобразува Държавната агенция по енергийна ефективност в Агенция по енергийна ефективност със статут на изпълнителна агенция.

§ 78. Министерският съвет в срок шест месеца от влизането в сила на този закон привежда в съответствие с него приетите наредби за прилагането му.